Преглед на германските всекидневници

Дебатите по партийните програми на двете големи партии, учстници в голямата коалиция се сред основните вътрешнополитически теми в днешните всекидневници.

По този повод Еслингер Цайтунг пише следното:

Ясно е че различните политически лагери не бива всеки ден наново да да се хващат за гушите. Но малко промяна не би навредила на партиите. Така например СДП трябва отново да дефинира профила се на лява народна партия, ако не иска да компенсира загубите си за сметка на новата лява партия. Също и съюзът ХДС/ХСС, чиито предварително надути победни фанфари замлъкнаха след парламентарните избори, трябва да намери нова позиция в брака по принуда в голямата коалиция. При това би трябвало да е ясно, че като следствие ще бъдем свидетели на борби с петли и доста втростепенни решения. Но принципно демокрацията живее именно от съревнованието между противоречащи си концепции. Всеки знае, че никоя страна няма монопол върху истината.

По същата тема вестник Нордбайеришер Курир от Байройт пише:

От колко много държава има нужда човек? При съмнение по-добре от повече, заявява СДП и пропагандира примера на грижещата са за всичко социална държава. Звучи добре, но по пътя натам сме заплашени от сблъсък между желания и реалности.Много хора вече изпитват границите на социалната държава на гърба си, при това всеки ден.Това което навремето поемаше здравната каса, сега човек трябва да плаща от джоба си. Годишните повишения на пенсиите вече са минало, а този, който загуби работното си място във времената на закона Харц, може бързо да падне много ниско.

Меркише Алгемайне от Потсдам продължава темата и пише. Цитираме:

Никак не им е лесно днес на програмните комисии на партиите. Те трябва да направят партиите привлекателни за избирателите, за тези избиратели, които се венчават църковно, събират разделно боклука, настояват за по-ниски данъци и повече инвестиции в образованието- и всичко това наведнаж.Но там,където се преплитат основните социални ядра на формалните лагери, на партиите не им остава много пространство за привличане на собсвен електорат. Тоест само толкова конкретно, колкото е най-необходимо и мъгляво-колкото може. Единствено с малки нюанси в човешкия облик- едните виждат в социалната държава спасителното въже в крайна нужда, а другите искат да ползуват социалната държава, като асансьор.

Кьолнише Рундшау- по същата тема:

Въобще не случайност, че двете народни партии дадоха почти едновременно стартовия изстрел за основните програмни дебати. Във времена на големи коалиции партиите се склонни към вътрешно неспокойство, защото постоянното задължение към компромиси противоречи на собствените им основни програми. В този контекст дебатите около партийните програми са смислена трудова терапия.Във времето на бързи и глобални промени партиите трябва да се настроят за новите задачи, които стоят пред тях, да преосмислят исконните си стойности и място в обществото. Можем спокойно да кажем, че това е щастливо съвпадение, тъй като и в обществото отпочва дискусия за това, какво ни обединява и какво може да стори индивидът за общността, в която живее.

Ландсхутер Цайтунг/ Щраубингер Тагблат продължава темата и пише:

Дали само няколко месеца след образуването на голяма коалиция християндемократи и социалдемократи са толкова лишени от ориентир, че точно сега стартираха въпросните програмни дебати?Вместо да се захванат с многото належащи проблеми на този законодателен период и да ги разработят точка по точка, те се захващат да изследват политическото бъдеще. Дали пък не искат да отклонят вниманието ни от дефицитите? При следващите избори обаче, те ще трябва да направят отчет и тогава ще си получат сметката за видимото бездействие и бягство от отговорност.