Преглед на германските ежедневници на 27.10.2007

ФАЦ пише :

“Все още не е ясно, накъде ще поведе Бек партията през следващите две години. Или пък социалдемократите ще поведат него? До скоро той не желаеше да отваря шлюзовете за агенда 2010-та , но пък собственоръчно проби на едно място Шрьодеровият бент за да намали натиска. “Това е нашият лидер – викат сега социалдемократите, защото той олицетворява две противоположни неща : удържането на натиска и отстъпването пред него.”

Франкфуртер Рундшаw по същата теми отбелязва:

“Социалдемократите сега тържествено обявяват, че желаят да възвърнат доверието към управлението на обществото. Това са възвишени, нужни, но и твърде лековато написани думи. Каква да бъде 2009 –та година и социална Германия с отпечатъка на социалдемократическата партия? Остава твърде малко време да се дефинират всички тези неща. В Хамбург другарите се мобилизираха с помощта на собствените си ръкопляскания. За да се постигне истински тласък напред обаче са нужни и други неща.”

Ето и коментара на Зюддойче Цайтунг по темата:

“Социалдемократическа партия, която полага усилия за нова социална политика, може да се гордее със себе си. Щом като държавата не може да се погрижи за това, всички деца да се раждат в добри условия, то тя трябва да се погрижи поне за това, те да получат онази подкрепа, която им е нужна. Грижовната и предвиждаща социална държава, каквато пропагандират сега социалдемократите, е коректор на съдбата – и с право.”

Вестник Вестфелише Цайтунг вижда Бек само в ролята на междинен победител в спора с вицеканцлера Франц Мюнтеферинг относно спазването на правилата за изплащане на обезщетенията при безработица и пише :

“Много ръководни кадри застанаха на страната на Бек, противно на личните си убеждения , само защото не искат да увредят имиджа му. Страхът, че могат да останат без лидер, ако Бек се оттегли, е онова, което сплотява социалдемократите в момента.

Ето и отзив от Райн-Некар Цайтунг, посветен на вътрешнопартийните игри за надмощие и споровете около линията на бъдещата политика:

“Социалдемократическата партия започна да излъчва хладина. И то, застанала редом до коалиционния си партньор от ХДС. Тя обаче се охлади още по времето на предишния канцлер Шрьодер и въведената от него Агенда 2010-та. Привързаният към традицията Курт Бек, сега внася лична топлина и предлага програма, която звучи значително по-социално, отколкото правителствената политика. Хамбургският конгрес вероятно няма да успокои състоянието на партията. Може обаче да се подложи на съмнение и това, доколко той ще допринесе за оздравяването на страната. И все пак на цар Курт – както наричат лидера Курт Бек – му се удаде по сензационен начин да масажира болната душа на социалдемократите.