Преглед на германските ежедневници на 9.11.07

Меркише Одерцайтунг пише :

„Малката, но геостратегически важна Грузия отново е изправена пред опасността да се срине в хаос и анархия. Това не е дело на руските тайни служби, както се опитва да рязясни президентът Саакашвили. Опозицията е на бойна нога, защото поради водения неолиберален курс ножицата между бедни и богати се разтвори още повече и защото веднага след така наречената революция на розите, президентът моментално придаде на своята длъжност почти абсолютистки черти, като при това превърна правосъдието в свой инструмент. Затова хваленията от Световната банка „Шампионка на реформите” Грузия се превърна в труден политически и социален пациент. От това Москва няма как да не се зарадва, в крайна сметка Грузия едно време принадлежеше към непосредствената руска сфера на влияние. Затова пък новините от Тблиси и със сигурност би трябвало да разтревожат поддръжниците на Саакашвили в САЩ и в ЕС, защото президентът не проявява достатъчно чувствителност по отношение на вътрешната и външната си политика. Може би той си въобразява, че премането в ЕС и НАТО се върви от само себе си и че този процес няма нищо общо с някакви ценности и принципи. Подобни погрешни преценки могат да излезат доста скъпо на Грузия. Сега е време, западът настойчиво да припомни на Тбилиси тези неща.”

Ето и мнението на Берлинер Цайтунг по темата:

„Противно на високите очаквания, след революцията на розите, Грузия за съжаление не се превърна в светещ пример за демократично развитие. Онова, което започна като масово народно движение, приключи с обикновената подмяна на властващите семейни кланове. Онов, което е наистина важно, се извършва встрани от демократичните инстанции, а понякога и в противоречие с официално декларираните и уж валидни за всички правила. Почти напълно неразвити си останаха формалните механизми и зачитаните от всички институции, които са нужни за баласирането на интересите в обществото и решаването на конфликти. Затова Саакашвили много бързо се видя принуден да прибегне до полицейски средства. По този начин той може да задуши протеста. Създадените предимно вътрешнополитически проблеми обаче така и няма да бъдат решени.”

На днешния 9 ноември германските вестници разглеждат съдбовността на тази дата в германската история. Да припомним, че на нея падна Берлинската стена и откри път към обединяването на Германия.

Ето мнението на Райн-Некар Цайтунг:

„Онова, което са преживели повечето от днешните германци – а именно началото на края на несправедливия режим в ГДР преди 18 години, не бива предсрочно да бъде историзирано. Защото тази история още не е завършила. Все още не се е обединило онова, което е едно цяло. Това няма да стане и по времето на първата германска канцлерка, израсла в бившата ГДР. Затова падането на стената все още не се нуждае от собствен паметник. Все още. Онова, от което имаме нежда е, - една по-активна политика.”

Вестник Тагесшпигел пише :

„Важно е да се уверим и в това, че старата Федерална Република също изчезна макар,че това стана по-късно и не за един ден, че че хората в предишната Западна Германия преживяват подобни преломи като тези на Изток, причинени от изчезването на традиционни фирми, от бягството на мнозина млади хора от провинцията, от ограничаването на личната сфера. Разглеждайки историята, Изтокът и Западът в Германия могат да открият, колко са си близки.”