Преглед на германските ежедневници

Вестник Тагесшпигел от Берлин коментира войната в Ирак и действията на президента Джордж Буш по следния начин:

“Войната в Ирак е загубена. Джордж Буш обаче не се е отказал от битката за защита на своята репутация. Все по-близко в дневния му ред се задава въпросът, какво ще си мисли бъдещият свят за него. Как ще влезе в учебниците по история – като Никсън или като Рейгън - като победен или като триумфатор, като незначителна или като велика фигура? Отговорът на тези въпроси му налага и хладнокръвната пресметливост, че колкото по –трагично е положението в Ирак, толкова по-спешна става нуждата от успех в Иран. Легално или нелегално – все тая.”

Редица коментатори обръщат внимание на новината за номинирането на турския външен министър Абделах Гюл за кандидат- президент на страната. Вестдойче Алгемайне Цайтунг от Есен пояснява отказа на премиера Ердоган – сам да постави кандидатурат си за поста :

“Със собствената си кандидатура за държавен глава той би пробудил прекия конфликт със светския елит и мощните военни. Номинирайки дългогодишния си сподвижник Абдулах Гюл, Ердоган заобикаля тази опасност. Въпреки това – тук не става дума за капитулация. Защото с Гюл, Ердоган издига един човек, който също като него произхожда от ислямското движение. Той поставя на важно място за идните седем години един мъж, комуто има доверие и който е с неговите политически разбирания. В същото време Ердоган остава край лостовете на властта.”

Висбаденер Куриир смята, че решението за отказ на Ердоган от кандидатура за президентския пост е мъдро. Ето как се обосновава изданието:

“От външнополитическа гледна точка, Ердоган би се превърнал в бреме за ЕС и най-вече за присъединителния процес на страната си към общността. За скиптичните спрямо исляма среди, той си остава дразнеща фигура, независимо, че след временната забрана за политическа дейност и задържането му по обвинение за подстрекаване на омраза , той официално се дистанцира от радикалния политически ислям, изповядван от него през 90-те години..”

Вестник Щутгартер Цайтунг по същата тема пише :

“ Външният министър Гюл значи ще трябва да внесе раздвижване в нещата. Неговият избор е гарантиран, поради това, че партията на справедливостта и развитието разполага с абсолютно мнозинство в парламента, който избира държавният глава. С това решение, Ердоган остава верен на тактиката, да приема възомжните граници на своята дейност. На парламентарните избори през ноември партията на справедливостта и рпазвитието отново – според анкетите – ще бъде управляваща, само че водена от Ердоган като най-популярния политик. Като президент Ердоган би бил принуден да напусне партията, а нейният изборен успех би бил застрашен. Освен това Гюл, който е обигран дипломат и икономист, по-лесно може да бъде приет от кемалистите отколкото възпитания в духовно ислямско училище Ердоган.