1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Преглед на германските ежедневници

4 април 2006

Интервю на Сергей Станишев за "Зюддойче Цайтунг" и проблемите на интеграцията на чужденците в Германия

https://p.dw.com/p/AuCk
Отлагането на българското еврочленство - според премиера Станишев - би било тежка политическа грешка.
Отлагането на българското еврочленство - според премиера Станишев - би било тежка политическа грешка.Снимка: AP

Започваме прегледа на днешния германски печат с интервюто на българския премиер Сергей Станишев за вестник “Зюддойче Цайтунг”, в което той предупреждава, че отлагането на българското членство в ЕС може да има много неблагоприятни последици. Станишев оценява евентуалното отлагането на членството за 2008 година като тежка политическа грешка, която ще обезкуражи българското общество за по-нататъшни реформи. Според него това би бил и много отрицателен знак към нестабилните демокрации и пазарни икономики в бивша Югославия, за които България – според премиера – играе ролята на добър пример, окуражаващ останалите в региона да го последват. Станишев характеризира политическите промени в страната като болезнени, но успешни, а евентуалното отлагане на българското членство в ЕС –според него – ще създаде и на самия Съюз много повече проблеми, отколкото приемането на страната в срок. По-нататък в интервюто за Зюддойче Цайтунг Станишев казва, че много от предприетите в последните години реформи в България е нямало да бъдат възможни, без наличието на европейската перспектива пред страната. В интервюто премиерът Станишев заявява също, че в София има политическа воля за справяне с проблемите на корупцията и организираната престъпност. Приемането на България в ЕС – според премиера е много важно за модернизирането на страната и нейните институции. “За нас това е момент от историческа важност” – казва премиерът Станишев пред вестник “Зюддойче Цайтунг”.

А сега към една вътрешнополитическа тема в Германия, свързана с интеграцията на чужденците. От фракцията на консервативните партии в Германия предлагат на канцлерката Меркел да свика среща, посветена на интеграцията. По този повод Зюддойче Цайтунг отбелязва :

“Все още интеграцията е чужда дума – както за отдавнашните, така и за новите граждани на Германия. Тя трябва да бъде превеждана както в детските градини, така и в училищата. Преводът за детските градини би могъл да гласи : безплатни места за децата, а за училищта : целодневни занимания . Тоест става дума не толкова за отстъпка пред работещите родители от средното съсловие, колкото за един вид интернат за онези деца от по-долните социални слоеве, в който да се прави нещо като корекция на индивидуалните съдби. Става дума за много важно нещо – за второто германско обединение – заключава Зюддойче Цайтунг.

Вестник Кьолнише Пресе обръща внимание на същия проблем и поснява:

“Който не е достатъчно социализиран и интегриран, който няма нужните квалификации, той е много по-силно застрашен от безработица. Някои младежи отказват да учат професия или занаят, а по-късно те няма да имат никакви шансове на пазара на труда. Тук възниква сериозен икономически, обществен и социален проблем.”

На факта, че проблемът опира главно до знанието на немския език, обръща внимание в-к Нидерзексише Алгемайне:

“Границите на моят език са границите на моя свят – философстваше Лудвиг Витгенщайн още в началото на 20-ти век, с което улучва центъра на актуалния дебат по интеграционните въпроси. Без достатъчни езикови познания – не е възможно да се получи добро образование, а оттам – идва и липсата на бъдеще. Затова е правилно, че Бавария превръща езиковите познания в нещо като входен билет към училището. Тази мярка обаче ще има смисъл само ако след диагнозата, последва и съответно лечение – под формата на интензивни езикови курсове. В противен случай тестът по немски ще деградира до тъжното отсяване на проблемни деца, а това пък само отмества конфликтите, без да ги премахва.”

И накрая по темата коментар на “Ханделсблат” :

“Нация, която има едно от най-ниските нива на раждаемост в света, няма право да обявява никое дете за персона нон грата. Нашето намаляващо общество има нужда от всеки подрастващ, без значение, какъв е неговият социален и етнически произход. Има ли обаче някой, който да е казал на мигрантските деца, че се нуждаем от тях, и че те са нашият бъдещ коз? Вместо това мигрантските деца автоматично попадат в графата “губещи”. При това социалната запуснатост на децата не е само проблем на чужденците. Има и множество германски родители, които вече не учат децата си на правилата на съжителството в нашето общество.”