Преглед на германските ежедневници

Берлинският “Ди Велт” отбелязва по повод отношението на западните общества към религиоозно мотивираната агресия следното:

“В този въпрос става дума не само за толерантност и респект. Твърде вялите реакции по-скоро онагледавят това,че в големи части на Европа дискусията е белязана от атмосфера на плахост и страх. Всички апели към повече взаимно зачитане и разбиране, колкото и да са заслужени, са признание за безпътицата и липсата на кураж в отношението към групи, живеещи сред нас, които не желаят да се придържат към правилата на функциониране на отворените общества. Отстъпчивостта може да бъде белег на сила и мъдрост. Плахото изтегляне ,породено от страх обаче отслабва онези ценности, които в действителност би следвало да бъдат подсилени.”

Ландесцайтунг от Люнебург отбилязва, че ислямският свят още не е преживял своето Просвещение , поради което религия и политика остават едно неразделимо цяло. В тази връзка вестникът пише :

“В това отношение светът на исляма може да се поучи от европейците. Едно самочувствие, което издържа на критики е способно да преодолее с лекота всяка обида, пък била тя и най-лошата. И обратно – нетолерантната религиозна самоувереност в последна сметка остава в плен на насилието. Свободата на отделната личност, да гледа критично на всичко, ще си остане неразбираема за мюсюлманите, докато ислямът бъде реформиран.

Берлинският Тагесшпигел по същата тема отбелязва :

“В спора за карикатурите първоначално ставаше дума за обвинението в богохулство. Отдавна обаче насилствените акции , които са нещо като закъснялата цензура в правосъдието на тълпата прикриха първоначалния мотив . Цензурата е смърт за свободата. Затова творците от Берлинале съзнателно търсят картини от диктатури, от области на войни, и места, в които свободата е отменена, като например Ирак, и този път - доста многобройно – от Иран. Те обръщат поглед към вътрешната разкъсаност в тоталитарните, патриархални, средновековни структури, които все повече се разрастват.

Ройтлингер Генерал-Анцайгер обвързва темата за карикатурите с иранския атомен спор. Там четем:

“Огромното възмущение на ислямския свят от карикатурите, заблуждава ръководството в Техеран, че става дума за солидарност. Иран обаче в крайна сметка ще остане сам-самичък, защото съседите му изпитват страх пред мисълта за една шиитска държава, която притежава атомно оръжие. Палестинците, които като Израел имат право на самостоятелна държава, също би трябвало да се страхуват пред един Иран, който разполага с атомно оръжие.

И накрая един отзив от Хановерския “Нойе Пресе” по повод стачката на държавните служители в Баден - Вюртемберг, протестиращи срещу увеличаване на работното време и намаляване на заплатите:

“Дали си заслужава целия спор само за едно удължаване на работното време с 18 минути? Публичните институции, които са работодатели, ще отговорят с ясно “Да” – за радост на профсъюза Верди. Ако профсъюзите изобщо могат някъде да демонстират сила – то – това е най-вече на комунално ниво. Преливащите кофи с бокблук, затворените детски градини и болници обаче ще предизвикат недоволство. Там политиката няма да остане дълго неутрална – особено там, където предстоят избори.