Преглед на германските ежедневници

Изданията обсъждат евентуалните кандидати за министерски постове, както и основния въпрос, кой ще бъде канцлер – за чието решаване очевидно ще трябва да се изчака до края на седмицата. Брауншвайгер Цайтунг е сред изданията , които изразяват възмущение от проточилите се разправии между бъдещите коалиционни партньори:

“ Колко струва един канцлерски пост? Пита вестникът – Един президент на Бундестага или може би половин дузина държавни секретари? От четири седмици насам германските граждани преживяват неприятна игра, чиито измерения те самите създадоха. Кого ли по върховете на рартиите го е грижа за милионите безработни, за спряните реформи и финонсови катастрофи? Става дума за разпределението на постове, за власт, влияние и имидж. Наближаващата голяма коалиция вече хвърля мрачната си сянка в аванс. Боричканията са предзнаменование за онова, което правителствената коалиция ще донесе със себе си : застой, самообслужване, политика на най-малкия възможен знаменател. Всичко това обаче просто не можем да си позволим. Или казано другояче: ако голямата коалиция управлява така, както сега води сондажните разговори, това ще ни струва прекалено скъпо.”

Външнополитически днес изданията обръщат внимание на речта на американския президент Буш пред близката до правителството Националната фондация за Демокрация. В нея президентът нарече Ирак “централен фронт в борбата срещу тероризма. “ Вестник Ханделсблат от Дюселдорф намира изненадващи моменти в изказването на Буш:

“Страстта, с която Буш преследва своята пропагандистка стратегия за атака, е нова. Тя му позволява да подготви почвата за бъдещо частично изтегляне на войските през идната година. От доста време насам американски военни предупреждават, че присъствието на окупационните войски в Ирак могат само да разпалват кризата. Сега президентът ще поеме тази топка: Месеци преди изборите за Конгрес през ноември 2006 изтеглянето на отделни американски части от Ирак ще изпрати важен сигнал към вътрешно-политическите му опоненти. Цялата работа обаче има един проблем: ако вълната на насилието след иракските избори по-скоро се засили отколкото да отслабне, имидж- стратезите от Вашингтон ще се сблъскат със сериозен проблем.”

И накрая един отзив от берлинския Тагесцайтунг, свързан с роблема с африканските бежанци, които нахлуват на испанска територия през ексклавите Сеута и Мелия.

“Както обикновенно – пише изданието – политиците виждат нужда от действия. Пращат се патрулни катери, бежанците са брутално отблъснати назад. Търсят даже и помагачи, които да поемат грозното за Европа задължение да отбиват бежанците. Италия вече усърдно си сътрудничи с Либия, предоставя и техника и ноу-хау, финансира лагери в пустинята и плаща обратния транспорт за върнатите до Кадафи “ нелегални” до родните им страни. Ако Мароко се покаже склонен на сътрудничество, рано или късно и Испания ще тръгне по същия път.”