Преглед на германските ежедневници

На този въпрос двама от експертите на опозиционните християндумократи - Волфганг Шойбле, и най-вече Гюнтер Бекщайн - отговориха с не. Ето как Франкфуртер Рундшау коментира позициите им :

“Грандовете на опозицията с огорчени лица се оплакват от мизерната предизборна кампания на политическия противник. А каква предизборната дейност на външнополитическият експерт на християндемократите Шойбле и баварският министър на вътрешните работи Бекщайн? Също толкова мизерна. Те двамата напълно серизно разкритикуваха факта, че германците не се чувствали достатъчно силно заплашенти от ислямския тероризъм. Ясно е, че при това положение, вината за подобно нещо носи федералното правителство. Шойбле нарича това “ пропуски в разузнаването и подготовката”. Сякаш, че вътрешният министър Ото Шили от ГСДП описва Германия не като възможна терористична цел, а като лоно на сигурността. Колкото повече се вживяват в страха и усещането за война, толкова по-готови ще са гражданите да приемат военизирането на обществото – такава е сметката на господата Бекщайн и Шойбле. Тяхното послание е ясно: Ние ще ви научим да се страхувате. И кой тогава да се вълнува от това, че войници ще охраняват футболни стадиони?”

От вчера в Германия има нови резултати от социалогическите допитвания, според които християндемократите и либералите заедно не успяват да съберат мнозинство. Причините за това днес анализират множество вестници. Ето първо коментара на Осттюрингер Цайтунг:

“Данъчната концепция на Кирххоф предизвика много вълнения през изминалите седмици и предложи на социалдемократи и зелени много възможности за атака, така че очевидно у мнозина избиратели нараснаха съмненията по отношение на едно християндемократическо правителство. Колко парадоксален е света на политиката! Може и да се окаже, че политиката на канцлера Шрьодер , която породи гигантска съпротива и беше истинския повод за предсрочните избори, на финала да се обърне в предимство за него. Декларираната от него цел, да получи подкрепата на избирателите за своята аегнда 2010 поради това, че уж не я получавал в собствените си редици, може да се сбъдне. Подобна политическа промяна би била сензационна. Политическата власт на Шрьодер ще нарасне до неизмерими размери, защото в крайна сметка, всичко това би било негово и само негово постижение.”

Райн-Некар Цайтунг също коментира преобърналата се тенденция в резултатите от социологическите допитвания и намира причините в следните фактори:

“От една страна това се дължи на неимоверното влагане на сили от страна на канцлера в предизборната борба, от друга обаче – на наивността на Меркел: Призоваването на експерта Кирххоф в нейния екип, без преди това да е бил обвързан с партийната програма на християндемократите, се превръща в катастрофа. Защото неговият данъчен нарцисизъм обърква избирателите. Меркел би трябвало да надскочи сянката си и да изтегли картата на която е написано името на Фридрих Мерц. Как в противен случай смята да обърне тенденцията пак в своя полза?” Това пита Райн-Некар Цайтунг.

Личността на евентуалния бъдещ министър на финансите Паул Кирххоф - е в основата на проблема и според Кьолнер Щат Анцайгер.Ето защо:

Под впечатлението за падащите им резултати, християндемократите изпадат в паника.Те се оказват под натиск, защото имат един проблем и той се казва Паул Кирххоф. Безпартийният експерт ,който беше празнуван като слънцето на небосклона на Меркеловия екип от експерти, рискува да се превърне в падаща звезда. Паул Кирххоф е жокер, който се превърна в рисков фактор, защото има свое собствено мнение, което разправя където и да отиде из страната. Независима глава, която очевидно иска много, прекалено много за една партия, която се намира в предизборна борба.”