Преглед на германските ежедневници

Франкфуртер Алгемайне Цайтунг коментира изместването на парламентаризма от шоуто по следния начин:

“Политиката сама носи отговорност за това, че политическите решения са се превърнали в нещо второстепенно, докато телевизионните дуели все повече навлизат в центъра на интереса. В този процес участие вземат депутати, които предлагат от трибуната на Бундестага само блудкави задължителни упражнения по реторика и навлизат във висшата си ораторска и мисловна форма само пред телевизионните камери. Заслуга за същото имат и правителства, които вземат решенията в разни комисии, зад гърба на парламента и които сервират постигнатите там споразумения като полуфабрикат пред останалите депутати. В британския парламент все още се дебатира с ораторски хъс, на който може само да се завиди. Там е прието за нормално, че след някокво събитие от национално значение, министърът на вътрешните работи първо трябва да информира парламента и едва после репортерите. Възстановяването на имиджа на германския Бундестаг няма да струва нищо, но пък ще донесе огромен положителен ефект. Той просто отново трябва да започне да гледа на себе си сериозно.”

Другият голям надрегионален вестник “Франкфуртер Рундшау” пак по темата за последното заседание на парламента преди изборите писа:

“На финала на стария Бундестаг, който иначе представлява нещо като повтаряне на предизборните речи на известните политици на бързи обороти, опозиционните водачи се представиха с ново самочувствие – такова, сякаш победата на изборите им е в кърпа вързана. Това по-скоро подсили емоционалната поляризация и волю-неволю предизвика ответната реакция на червено-зеления лагер. Междинната равносметка е следната: Опозицията от християндемократи и либерали, коята предвижда ново съкращаване в социалната политика и дълго време беше носена на вълната на отрицанието спрямо управляващите, сега излиза на финалната права. Само че управляващата коалиция внезапно започва да печели повече профил, борейки се срещу овладяната от сигурно чувство за победа опозиция.”

Вестник Нойес Дойчланд коментира целите на милениума, приети преди пет години в специалната декларация на ООН за борба срещу бедността.

“И до ден днешен едва ли може да се види нещо като световно партньорство в името на политиката за развитие, каквото беше обещано през 2000-та години и непрексънато се повтаряше след атентатите от 11 септември 2001. Вярно е, че тенденцията по отношение помощите за развиващите се страни, отново върви леко нагоре. Само че, срещу 78 милиарда долара- колкото се дават в името на тази цел – стои сумата от един билион долара – колкото пък са разходите за въоръжаване. Почти половината от тях се падат на САЩ, които с късния си опит за промени, на практика торпедираха и декларацията на срещата на върха. Връзката между сигурност и развитие – според доклада на ООН – е очевидна. Дали обаче това схващане ще си пробие път в малкото време, оставащо до срещата на върха, е повече от несигурно.