Преглед на германските ежедневници

Мнението на Тагесшпигел от Берлин е следното:

“ На въпроса, доколко Г-8 върви в крак с времената на глобализацията, не би трябвало да се отговаря с сочене на структури, а на съдържания. В това отношение Гленийгълс е добър пример. Домакинът Тони Блеър внесе в дневния ред на форума темите за Африка и опазването на световния климат срещу редица съпротиви от различни места. Не само от германската делегация се чува недоволното мърморене, че един световен икономически форум би трябвало да се занимава на първо място с икономиката, например със растящите цени на петрола. Е, форумът ще направи и това, макар че призивите за повече прозрачност на световните пазари и по-малко спекулативни игри с цените - ще си останат без последствия. На второ място трябва да се признае на Блеър, че той не се отказа да преследва своите теми, независимо, че успешно беше преизбран. Може обаче да се поспори по въпроса, дали Африка наистина се нуждае от все повече западни помощи или не би било по-добре да се направят търговски облекчения....

По същия аспект – ето и мнението на Зюддойче Цайтунг:

“В Гленийгълс ще се спори и по повод увеличаването на помощите за развитие – а тук държавите застъпват различни мнения. Британците искат да удвоят помощта. Откъде да се вземат обаче парите – не е ясно. Лондон би желал да се създаде система за кредитиране, това обаче категорично се отхвърля от Вашингтон. Дсикутира се и такса върху самолетните билети. Това би бил добър метод, но засега не се очертава консунсус. Даването на повече пари е добро нещо, но не е най-важното. Срамно е, че най-богатите държави все още старателно пазят аграрните си субсидии, и че отказват да въведат честна система за търговия, в която по-бедните страни да имат шанс да излязат на световния пазар. До подобно нещо обаче държавите на форума едва ли ще стигнат – прекалено големи са националните егоизми. Може би ще има само някоя обща декларация ,в която ще се апелира да се зачитат повече интересите на бедните страни в бъдеще. Това няма да е първата декларация от този сорт..

И накрая “Берлинер Цайтунг”, който допълва:

“ Ако парите бяха решението, а многото пари – бързото и добро решение, тогава светът в Африка би бил наред. През изминалите три десетилетия континетът получи много пари , а и сам произведе много богатства, макар че погледнат отвън преобладават бедността, болестите и войните. По-конкретния поглед над отделни случаи обаче потвърждават впечатлението, че наличието на много пари докарва и много проблеми. Нигерия и Ангола например се числят към най-богатите държави на природни богатства – те разполагат с петрол и диаманти. Вместо обаче това богатство да изгражда функционираща държавна структура, то мотивира алчните да разсипват страната си. За тях битката е успешно приключила. Други пък държави , които са бедни на природни богатства – вече са свикнали, че от чужбина финансират държавния им бюджет и се грижат за училища и болници. Стимулът да се развива личната инициатива е незначителен, а този – да се да се крадат пари – голям.

На същото мнение е и Ландесцайтунг, който отбелязва:

“Даренията отвън достигат обикновенно само до корумпираните бюрокраци, а не до хората Опрощаването на помощи е награда за алчните правителства и наказание за ефективните. Ако обаче Западът прекъсне практиката на аграрните субсидии за своята продукция, той ще помогне в много по-голяма степен отколкото чрез дарения на зърно. Ако намали данъците и премахне търговските бариери, ще създаде стимули за реална конкуренция.