Преглед на германските ежедневници

Много от тях изразяват недоволството си от предложения “ безпримерен фарс” – като го нарича Еслингер Цайтунг, който отбелязва, че мнозинството, поддържащо този канцлер само ден преди това доста стегнато и бързо е приело редица решения в Бундестага. Затова –според вестника – не би било редно, президентът да разпусне парламента и да насрочи предсрочни избори.

Франкфуртер Алгемайне Цайтунг предлага малко аритметика и пояснява, че “доверие” на канцлера са гласували едва 151 депутати, но че 148 представители на управляващата коалиция са се въздържали от глас и то по препоръка на онези, които иначе имат задачата да осигуряват мнозинство при взимането на решения. “ Ако в гласуваето бяха участвали само още двама депутати и бяха подкрепили искания вот на доверие или пък се бяха въздържали от глас – пише ФАЦ – то федералният президент много лесно можеше да изчисли, че канцлерът изцяло притежава мнозинството, което му е необлходимо за да управлява. Нещо повече - той не само го притежава, но и може по всяко време да го използва така, както му се иска, даже и когато става дума за доверие към него.

Вестник Нюрнбергер Нахрихтен признава, че процедурата в Бундестага е била до голяма степен абсурдна, но пък оценява поведението на канцлера Шрьодер като политически правилно – да иска нова легитимация за управлението от върховния суверен – народа . “ Факт е – пише вестникът - че дееспособността на неговото правителство е ограничена от две страни – от християндемократическото мнозинството в Бундесрата, както и от вътрешнокоалиционни съмнения в правотата на водената политика на реформи. Още преди местните избори в Северен Вестфалия лявото крило в социалдемократическата партия поиска смяна на курса и отхвърляне на агенда 2010. Шрьодер обаче смята тъкмо това горчиво хапче за спешно наложително, ако Германия иска да подсили позициите си в ерата на глобализацията, без да се отказва от принципа за социалната държава.”

Друг днешен вестник “Манхаймер Морген “ по същата тема отбелязва:

“ С желания провал на вота на доверие Шрьодер предизвести края на червено-зелената ера официално. Избирателите търсят стабилност и сигурност и са уморени от объркващия криволичещ курс , воден досега. Не може да се очаква, че те ще се хвърлят в обятията на християндемократите. И те няма да могат да им спестят някои социални жестокости. Те обаче обещават поне икономческа компетентност, която буди надежда за по-добра стопанска конюнктура. Ако най-после страната потегли напред, ще бъде заслуга на Шрьодер, че е разчистил пътя за това. С подобно нещо също може да се влезе в учебниците по история.”

И накрая скоментара на Зюддойче Цайтунг по темата:

“Герхард Шрьодер направи равносметка и вече е дошло време да се направи и оценка за него: Той беше голям канцлер, защото направи големи грешки. А големината на тези грешки отговаря на величината на задачите, пред които беше поставен. Той се зае с реформите, за които неговият предшественик само говореше – първоначално ги започна полу на шега, после колебливо, впоследствие по-решително, а накрая смело и дръзко. Той вършеше това без да се съобразява особено с партията си, той беше автократът на социалдемократическата партия. Той стана автократът тъкмо на онова поколение социалдемократически политици, за които мотото на Вили Бранд “ за повече демокрация” олицетворява разбирането им за политиката. Шрьодер показа повече смелост за реформи, отколкото вътрешнопартийна демокрация”- заключава Зюддойче Цайтунг.