Преглед на германските ежедневници

Вестник Мюнхнер Меркур пише : “ Папата, който през Страстната седмица и на Великден измина своя личен път до разпятието - отново без жал към самия себе си, изпълнявайки поръчението си до последен дъх, си спечели ново уважение и състрадание. Той демонстрира на всички болни, но и на всички, които са здрави, че болестта и безпомощността са част от човешкото съществувание. И все пак мнозина се питат шокирани: Нужно ли е, Йоан Павел Втори да се подлага на подобни мъчения? И може ли Папа, който не е в състояние да говори, да ръководи Западната църква? Великденските тържества на 2005 съвсем ясно показаха границите на възможното за Карол Войтила. Постоянните декларации от Ватикана за подобряването на състоянието му са просто неуместни. Йоан Павел Втори знае, какво е състоянието му и той желае, и светът да го узнае. Един забележителен Папа си взима сбогом.

Вестник Мителдойче Цайтунг също смята, че Йоан Павел Втори е заслужил състраданието на всички, но се пита, дали показването на неговите страдания по сателит , така че да достига до всички кътчета на света, е от полза както за самия болен, така и за неговата служба. Там четем: “ Волно или неволно Йоан Павел Втори на практика започва да влиза в ролята на страдащия Исус. Само че, към духовните възражения срещу подобно нещо има и едно съвсем практическо: Папата не е само слуга на Бога, а и е натоварен с огромна политическа отговорност. Но какви ли отговори може той да даде на християните на онези парещи актуални въпроси, които ги занимават?

Всички днешни вестници обръщат внимание и на призива на канцлера Щрьодер към германската икономика за повече готовност да се ангажират в Германия. Повечето от изданията отбелязват, че този апел едва ли има някакви шансове за успех, а според вестник Бадише Нахрихтен, той е и грешно адресиран. Ето защо :

“Федералният канцлер Шрьодер – четем във вестника – който на врпемето кокетираше с имиджа да е другар на големите босове, трябва най-сетне да спре да гледа само към мощните концерни. Основният Мотор за създаването на работни места е и си остава средното съсловие, което нито може да извлече ползи от новите блага на данъчната реформа за капиталовите другжества, нито пък може така лесно да премести производството си в чужбина. Едва когато рамковите условия за малките и средни предприятия се подобрят, ще възникнат и нови работни места и то не по заповед на канцлера – заключава изданието. Вестник “Тагесшпигел “ по същата тема отбелязва :

“Няма съмнение, че Герхард Шрьодер е нетърпелив с оглед на липсата на готовност у големите германски фирми, да подсилват позициите на страната като място за стопанска дейност. Канцлерът – социалдемократ направи компромис пред исканията на работодателите в степен, която му създаде проблеми в собствената му партия. Острото настояване на канцлера, че сега е крайно време фирмите за дапочнат да инвестират в Германия, може да е означава и промяна в досегашния му курс на политика. Във всеки случай обаче, то показва и това, че Шрьодер се подсигурява за пред собствените си избиратели. “Ето вижте – казва им той – аз им предложих всичко, но те не са съгласни”.