Преглед на германските ежедневници

Днешният германски печат обширно коментира присъдата срещу Макс Щраус - син на бившия баварски министър-председател Франц Йозеф Щраус. Съдът в Аугсбург го осъди на три години и три месеца лишаване от свобода за укриване на данъци в милионен размер. По този повод вестник Майн-Пост отбелязва:

"Пред правото всички граждани са равни. Възможно е, да е имало време, в което Макс Щраус да е вярвал, че това елементарно правило не се отнася до него - синът на иконата в Германският Християнсоциален съюз. Най-късно вчера той е разбрал грешката си, защото строгата присъда от Аугсбург ясно показва, че даже и в Бавария не се полага бонус за популярност. Дънъчни агенти, прокурори, а в крайна сметка и съдът демонстрираха толкова силна морална устойчивост, че даже и останалите верни на Щраус приятели в политиката и администрацията не можаха или не пожелаха да направят нещо за прочутия син.

Днешният германски печат се спира и на посещението в президента Кьолер в Полша. Франкфуртер Алгемайне Цайтунг прави по този повод анализ на германо-полските отношение:

"Новият федерален президент наруши традицията още при първото си официално посещение в чужбина: той не отпътува както предшественицити е си за Париж, а на изток - към Варшава. Французите, които няма защо да се главоболят около германо-френските отношенияя, докато Шрьодер е на власт, ще преживеят този факт. На поляците обаче оказа благотворно влияние това, че един германски президент оцени като най-важни отношенията с тяхната държава и я ги зачете като "движеща сила на европейското единение." Не вреди освен това, че с посещението си, Кьолер насочи вниманието на германците на изток, чието политическо и културно влияние върху развитието на ЕС тепърва ще учудва."

Вестник "Кьолнер Щат анцайгер" по същата тема коментира:

"Първата реч на Хорст Кьолер на 1 юли - при избирането му за президент - очевидно не е била случайна грешка. С всяка следваща своя проява федералният президент потвърждава онова, което обеща пред Бундестага: самоувереното прокламиране на едно ново мислене в рамките на променения свят. Външнополитическият символ за това - своето Варшавско пътуване - Кьолер предприема в една фаза, политически обременена със споровете между европейците около иракската война или разпределението на силите в новия ЕС, както и от дискусиите за създаване на център на прокудените. Тук Кьолер изявява елемент от заявеното намерение си за политическо лидерство."

Редица германски ежедневници се спират и на друго посещение на германски политик в чужбина - това на външния министър Фишер в Китай, като отбелязват критикиту му срещу нарушаването на човешките права.

Лайзицер Рундша, пише, че външният министър проявява смелост, критикувайки окупацията на Тибет, смъртното наказание и лагерите за трудово превъзпитание. Вестник Манхаймер Морген по същата тема пише:

" Винаги дипломатично поведение? Йошка Фишер не се съобрази с това правило. Пред смаяният си китайски колега и пред очите на световните медии, той предпочете да държи лекция за спазването на човешките права. Фактът, че той изобщо засегна въпроса за човешките права, сам по себе си е изненадващ. С това той ясно и приятно се отличи от канцлера Шрьодер, койтопред китайците се държи като чиста проба политик на реалностите. Острити критики на Фишер в Пекин обаче не променят нищо от факта ,че германската външна политика все по-рядко се определя от външния министър. По отношение на най-важните региони тя се е превърнала в работа на шефа му. По въпроса за човешките права обаче федералният канцлер в случай на необходимост е способен да си затисне и двете очи. И това се отнася не само до Китай.