ПРЕГЛЕД НА ГЕРМАНСКИТЕ СЕДМИЧНИЦИ

Германските седмични вестници отделят особено внимание на две вътрешнополитически теми, свързани с големите партии в страната: приключилия конгрес на ГСДП и сътресенията в ХДС около изключването на един депутат от фракцията заради антисемитски изказвания. Вестник "Райнишер Меркур", който е близък до християнските партии в страната, помества интересен исторически обзор на дискусиите в консервативното политическо пространство:

"Свобода вместо социализъм!" - някои консерватори в ХДС/ХСС обичат да си припомнят този предизборен лозунг от 1976 година. Тогавашната кампания беше сред най-успешните, водени някога от християнските партии, които спечелиха 49 процента от гласовете. Автор на този предизборен лозунг беше тогавашният председател на ХДС н провинция Хесен Алфред Дрегер. И до днес мнозина християндемократи смятат Дрегер за един от най-изявените консерватори в историята на партията редом с дългогодишния председател на ХСС и баварски министър-председател Франц-Йозеф Щраус. През седемдесетте години консервативното крило на християндемократите се профилира най-вече чрез борбата си срещу Източната политика на тогавашното социаллиберално правителство. В резултат - на редица местни избори консервативните политици постигнаха блестящи резултати. През осемдесетте години политиците с консервативна нагласа най-често избираха външната политика като полесражение за конфронтация с противника. Студената война, която ескалира след разполагането на съветски ядрени ракети със среден обсег, изправи света пред надпревара във въоръжаването. Федерална република Германия беше особено застрашена като фронтова държава. Дрегер, който през 1982 година стана фракционен лидер на християндемократите в Бундестага, настояваше Западът да не отстъпна пред Москва. Съпротива срещу тази негова позиция имаше дори вътре в собсвената му фракция. Много медии подигравателно наричаха него и последователите му "стоманени каски". Дрегер наистина стоеше на принципни патриотични позиции, но нито за миг не се изкуши от антисемитизма.
Коментари по повод поведението на най-консервативните кръгове в ХДС/ХСС поместват и ляволибералнитя "Ди Цайт", и левият "Дер Фрайтаг". Във "Фрайтаг" излезе и статия за "иракизацията" на американската политика. Ето някои изводи от нея:

Оправданнията за военното присъствие в Ирак мутират във въпрос на чест. Защото борбата е за мир и демокрация! Защото просто не може току-така да се излезе от Ирак. Защото САЩ, световната суперсила, няма да позволят на няколко хиляди араби просто така да я изпъдят. Хората на Буш очевидно търсят някакъв изход, чрез който да запазят фасон, но положението им е много трудно. Ако искат военно да сломят съпротивата в Ирак, те имат нужда от много повече хора. Няма да е достатъчна само новата операция "Железен чук" с военни удари срещу стари фабрични халета и други подибни. Доналд Ръмсфелд обаче не смее да изпрати нови подразделения в Ирак. А политическият изход от тази "Иракизация" става още по-труден и поради това, че въроъжената опозиция в Ирак очевидно набира сили. И тъй нататък, и тай нататък - в порочен кръг.

В края на прегледа на седмичния печат - няколко изречения от коментара в "Райнишер Меркур", посветен на положението в Сърбия:

Основният проблем на младата сръбска демокрация са самите демократични партии. Серията от скандали и обвинения заради корупция дискредитира ДОС в очите на населението. Бездействието на парламента, където се води търговия с мандати, а коалициите непрекъснато се променят, допълнително увеличи политическото безразличие на народа. Дали демократите ще могат да се освободят от политическата култура на шуробаджанащината? На фона на хаоса, които вече от години цари в Белград, изгледите са мрачни. А едно евентуално връщане към сръбския национализъм ще има катастрофални последици за разтърсвания от кризи регион.