Преглед на германските седмични вестници

И тази седмица войната на Израел в Ливан е централна тема за големите германски издания. Ди Цайт пише още Конго и Сомалия, за правописната реформа в Германия и големите музикални фестивали в Байройт и Заблцург, докато Райнишер Меркур обръща внимание на Косово и Украйна, дава трибуна на президента Хорст Кьолер и предлага на читателите си цяла притурка по повод 200 годишнината от абдикацията на последния германски император Франц Втори. Ние ви предлагаме най-напред от Ди Цайт коментар с подвеждащото заглавие “Черно море” – всъщност става дума не за бчългарското или румънското, а за ливанското крайбрежие:

“Прекрасните ни плажове също са в черно!” – оплакват се тези дни ливанците с поглед към морето. Войната наистина причинява гигантска екокатастрофа в Средиземно море. Бреговете на Ливан са почернели от нефт, рибите поголовно измират в черната, лепкава кал. Дори след края на сраженията туризмът няма да се съживи, рибарските селца вече губят препитанието си. По всичко личи, че смъртоносният нефтен килим се е появил най-малкото с мълчаливото съгласие на Израел. Ливанските власти и някои израелски медии съобщават, че над 15 хиляди тона петрол са изтекли в Средиземно море, след като израелците целенасочено бомбардираха една електроцентрала южно от Бейрут. Последствията за целия регион са непредвидими, предупреждава ливанската екологическа организация Грийн Лайн, понеже досега подобни катастрофи са се случвали единствено в открито море. Само за сравнение: когато танкерът Ексон Валдез потъна край Аляска около 40 хиляди тона петрол замърсиха 1700 километра крайбрежие. А ливанският нефтен килим може да се придвижи към Кипър, Гърция и Турция и да замърси и тамошните плажове, опасяват се в Грийн Лайн. За разлика от други катастрофи, този път няма да има бързо ликвидиране на щетите. Вярно, специализирани сили от Кувейт вече са готови да се намесят с химически средства, но заради сраженията изобщо не могат да започнат работа. Така хората в Ливан месеци наред ще трябва да си спомнят за тази мръсна война, и то тъкмо в миговете, когато отправят поглед към любимото си море.

Пише Ди Цайт. Райнишер Меркур коментира последните допинг-скандали и твърде съмнителното поведение на националните спортни власти – една тема, която е съвършено актуална и в България:

Реакциите бяха очаквани. Заловените измамници както винаги твърдят, че са невинни и се крият зад различни заговорнически теории, а отсреща им се надига призивът за национално антидопингово законодателство, което ефективно да се пребори срещу измамите в елитния спорт. Де да беше толкова лесно. Та нали и в момента съществуват наказателно-правни възможности за мерки срещу потребителите на допинг и тяхното обкръжение. Само че досега тези възможности почти не се използват, за да се постигне предпазващ ефект. Ако елитният спорт наистина желае и занапред да се радва на престиж, нужно е нещо повече от закони. В миналото спортните клубове действаха твърде колебливо или направо извръщаха глава, но занапред са нужни решителни мерки, които не се спират дори пред големите имена. В миналото мнозина спортни функционери си затваряха очите само за да се вземат повече медали, които пък осигуряват държавна подкрепа за спорта, и се грееха в светлината на своите атлети. Но да преосмислят нагласата си са длъжни и медиите, които трябва критично да оглеждат върховите спортни резултати, а не да пренасят всичко в жертва пред олтара на масовата гледаемост.