Преглед на германските седмични вестници

В последните си броеве за годината германските седмичници отделят много място на различни обзори. Нашият обзор започва кратък коментар в Ди Цайт за бъдещето на ООН.

Има доста причини да ожалиш ГС на ООН Кофи Анан. Всеки път, когато Световната организация стъпи накриво (а това не се случва рядко), когато пари от бюджета поемат по неведоми пътища (това става дори по-често, отколкото можем да си представим) или когато в апарата избухне някакъв скандал, на топа на устата е все Анан. Ганаецът опира пешкира, защото неговата организация има доста дефекти и още повече врагове. Един от тях е Джон Болтън. Представителят на Вашингтон в ООН току-що подложи Кофи Анан на небивало досега унижение. Приет беше бюджетът на Световната организация за 2006-2007 година в размер на 3,8 милиарда долара, но на първо време Анан има право да харчи само 950 милиона долара. Запорът върху останалите пари ще бъде вдигнат едва когато ООН приеме пакета реформи. Болтън нарече това “победа на САЩ”. Оценката му всъщност е правилна. Правителството на Буш никога не е криело, че презира ООН. В очите на Джордж Уокър Буш Световната организация заслужава милост единствено в онези случаи, в които следва външната политика на Вашингтон. Във всички останали заслужава наказание. Жалко само, че поради това се дискредитира и една по принцип съвсем правилна идея. Защото ООН наистина се нуждае от реформа и няма нищо, ако тази реформа бъде наложена чрез финансов натиск. Само че Болтън е човек, който не стимулира, а руши.

Коментар в Ди Цайт. Седмичникът Дер Фрайтаг излезе още миналата седмица с двоен брой за края на годината, от който ви предлагаме част от анализа на Буркхард Хирш. По конкретен повод политикът от Либералната партия коментира една от любимите си теми: правомощията на тайните служби.

Тайните служби на съюзнически или приятелски държави трябва да си сътрудничат, да обменят и заедно да анализират събраните информации. Който реши да не участва в това разделение на труда, ще бъде принуден да изгради огромен апарат с много техника или пък да се откаже от информации с огромна потенциална важност. Защото ние живеем в свят, който съвсем не е толкова миролюбив. Тайните служби не могат да спазват законите на сраните, където действат. В противен случай ще трябва да се ограничат до четене на вестници. Тайните служби работят под прикритие, те подмамват хората с пари или с идеологии и търсят такива информатори, които са готови да си сложат главата в торбата. От хиляди километри разстояние с помощта на мощни компютри те подслушват телефонни разговори, те са в състояние да проследяват чрез свръхмодерни спътникови камери, те монтират подслушвателни устройства и събират информации за подозрителни или безобидни хора. Къде минава границата? Естествено, тайните служби са обвързани със законите в собствената си страна. Естествено, че германските тайни служби не притежават лиценз за извършване на убийства или за изтезания. И досега все още няма случай, в който тайните служби на Федерална република Германия да са прекрачили тази граница. В момента обаче съществува основателното подозрение, че тези служби са се ползвали от информация, придобита чрез изтезания. И че официални представители на германските тайни служби са разпитвали заподозрени в самия пъкъл, затваряйки си очите за пламъците там. Всяка служба, която постъпва по този начин, всъщност започва да води самостоятелна политика. Тя се отказва от нашия правов ред, съсипва авторитета и доброто ни име. А американците вече са на път да загубят доброто си име, при това – не само сред враговете, но и сред приятелите си.