Преглед на германските седмични вестници

Германските седмичници логично съсредоточават вниманието си върху едни и същи, главно вътрешни теми: новото рекордно равнище на безработица, корупционния скандал във футбола, безобразията на неонацистите. Райнишер Меркур посвещава цяла притурка на темата ”Германски хумор – има ли изобщо такова нещо?” по повод течащия в момента карнавал. Ние сме избрали за вас два критични коментара по адрес на ЕС. Най-напред от Ди Цайт за нормализирането на отношенията с Куба:

Тази година за кубинските дисиденти няма да има коктейли Мохито по повод рожденния ден на кралицата. Нито в британското посолство, нито в германското. Миналта година беше различно. Тогава дипломатите от ЕС в Куба са надпреварваха кой ще покани повече дисиденти. Междувременно вятърът на острова явно се е сменил, но това е останало незабелязано от политическите синоптици. Вятърът, който е опразнил кубиниските затвори, е и причината за променената политика на ЕС. Но дали наистина потисничеството в Куба е останало в историята? Тъкмо напротив. От общо 73 опозиционери, които Фидел Кастро арестува през 2003 година, отново на свобода са едва 14 – сиреч, няма и една пета. Нашите европейски политици обаче и от това са доволни и бързо прекратиха коткейлната война, нормализирайки отношенията с великия лидер от Хавана. Поне до юни, както се твърди в Брюксел. Вацлав Хавел, който на гърба си е изпитал съдбата на дисидента зад решетки, не случайно е възмутен. ЕС играе по свирката на Фидел Кастро, твърди чешкият писател и бивш президент за голямо неудоволствие на европейците. Така им се пада! Защото нали именно човешкото достойнство, свободата и демокрацията са ценностите, върху които е стъпил Евросъюзът. Или поне това беше вписано в Конституционния договор през същия онзи юни 2003 година, когато дипломатите и дисидентите пиеха коктейли Мохито в Куба. Предлагаме догодина традицията да бъде възстановена с коктейлите Куба либре – Свободна Куба.

ЕС не спазва новата си Контитуция – същия упрек срещаме и в един коментар в Райнишер Меркур:

Киев не се намира в южното Средиземноморие, но ЕС го третира именно така. В началото на седмицата европейските министри приеха така нареченя ”Разширен план за действие”, който оставя Украйна в съседската програма на ЕС заедно с Мароко, Тунис и Израел. Казано другояче, Брюксел тръшна вратата и занапред ще общува с Украйна през ключалката. Защото между съседи и членове има огромна разлика, която няма скоро да изчезне. Рекламната обиколка на новия президент Юшченко из страните от ЕС не донесе нищо. С изключение на Полша и на Унгария, всички останали от ЕС искат да циментират сегашната източна граница. Берлин изобщо не се интересува от факта, че Лвов е само на 900 километра. Наскоро държавната министърка по въпросите на културата Кристина Вайс призова към ”източно разширяване на съзнанието” – много правилен призив, дано да го е отправила и към колегите си от правителството. Никой не може сериозно да подложи на съмнение факта, че Украйна се намира в Европа както географски, така и културно. Ето защо и за нея важи онова, което се казва още в член първи на Европесйката конституция: ”ЕС е отворен за всички европейски страни, които признават неговите ценности и поемат ангажимента заедно да ги прилагат.” Със своята мирна революция в оранжево украинците вече доказаха, че признават тези ценности. Така че сега ЕС просто е дължен да даде на страната перспектива за членство – разбира се, като крайна точка на един дълъг и навярно болезнен процес на реформи и откъсване от мощната опека на Москва. Ако обаче Брюксел обърне гръб на украинските реформатори, това ще бъде поредният тежък удар върху европейската идея. След падането на колене пред Мала Азия.