Преглед на германските седмични вестници

Германските седмични вестници коментират откритата в архива на Щази заповед да се стреля на месо край Берлинската стена, стачната заплаха в железниците, годишнината от независимостта на Индия и Пакистан. Ди Цайт посвещава уводната си статия на все по-трудното влизане в САЩ поради антитерористичните разпоредби, а на втора страница анализира подробно правителствената криза в Полша. Райнишер Меркур отделя цяла страница на стоте дни на Никола Саркози като президент във Франция, където по вече добра традиция се появяват и българските медицински сестри. Същият вестник коментира дрънкането на оръжие, което напоследък се чува откъм Москва:

През последните дни Русия на два пъти показа военни мускули. Най-напред руски изтребител изстреля ракета над грузинска територия. Дори ако не е било умишлено, пилотът пак е нарушил грузинското въздушно пространство, а това е пореден опит на Москва да сплаши Тбилиси. После два други изтребителя на Русия прелетяха толкова близо до военната база на САЩ в Гуам, че бяха засечени от нейните радари. Подобни предизвикателни маневри в международното въздушно пространство по време на Студената война бяха част от арсенала на взаимните гадни номера. И съобщението на президента Путин, че до 2015 година Русия ще изгради собствена противоракетна отбрана също сякаш добре се вписва в тази схема. Москва продължава да се въоръжава и дори е готова за надпревара във въоръжаването с Вашингтон. Но цялата тази картина е измамна. Първо – фактът, че Русия инвестира в отбранителната си мощ заслужава поощрение. Досега Путин отговаряше само офанзивно на американските планове за противоракетна отбрана, разположена отчасти в Източна Европа, като заплашваше, че отново ще насочи руските ракети към европейски цели. Това е поведение на бандитски държави, но не и на велики сили. Освен това новите руски ракети, предназначени да пазят Москва, имат само локален отбранителен капацитет. Русия в момента е на технологичното равнище, на което САЩ бяха преди 15 години. Малко вероятно е да съумее със собствени сили да навакса това изоставане. Най-малкото поради това Путин има интерес по-скоро да търси сътрудничество с Вашингтон, отколкото да гримасничи заплашително.

Коментира Райнишер Меркур. След като в архивите на бившата източногерманска ДС беше открит документ, задължаващ граничарите от тогавашната ГДР да стрелят на месо при опит за бягство през границата, в Германия се възродиха две дискусии: за източногерманското минало и за бъдещето на Службата за работа с архивите на Щази. По този повод Ди Цайт коментира:

Да, Службата за работа с архивите на Щази е нещо уникално. След 1989 година правозащитниците от бившата ГДР чрез нея издигнаха барикада срещу разкрасяването на режима, поддържан от партията и от ДС в Източна Германия, срещу фалшифицирането на историята и срещу носталгията по комунизма. Е, за тях това беше и нещо като ерзац на властта, която не успяха да спечелят чрез свободни избори. Вярно, че тази организация е изградена по различен начин и не работи като административния апарат. Това обаче не означава, че трябва да бъде закрита или поне атакувана при всяка възможност. Твърде прозрачни са интересите на нейните противници. Университетските историци ревнуват и гледат да пренасочат парите към своите бюджети. А колкото по-малко пари остават за Службата с архивите на Щази, толкова по-скромни възможности ще имат тамошните изследователи за научни разработки. Наследниците на Комунистическата партия и на ДС и без това предпочитат да бъде забравено цялото минало. Коментира Ди Цайт.