Преглед на германските списания “Щерн”, “Шпигел” и “Фокус”

В днешния обзор на трите издания за разнообразие подбрахме за вас, драги слушателки и слушатели, уводната статия на мюнхенското списание “Фокус”, тъй като, може да се каже, че главният редактор, консервативният журналист Хелмут Маркворт, в традиционно написаната под формата на дневник статия под заглавие “Левият фронт е възможен”, се спира в сбита форма на най-актуалните за Германия през изминалата седмица проблеми:

Вторник:

Един приятел от САЩ информира за инвеститори, четящи в икономическата преса всеки ден всички подробности по аферата “Фолксваген”. Те открай време се колебаели, да влагат пари в големи германски фирми заради непонятното за тях “право на глас” в тези предприятия. Сега невероятното съучастничество между мениджмънт и синдикати ги било изплашило окончателно.

Сряда:

Два цитата преди изборите с ново издание евентуално в края на септември. Ангела Меркел твърди: “Голяма коалиция няма да има”. А Герхард Шрьодер уверява: “Никога няма да предприема нещо с тази странна групировка от крайно ляво. Приемете го за напълно изключено”. И двете изказвания трябва да се приемат предпазливо. Електоратът би могъл да предостави на партиите различни опции.

Вярно е, че Ангела Меркел желае правителство с либералните свободни демократи. Ако обаче гласовете за това партньорство се окажат недостатъчни, тя ще трябва сериозно да си помисли за голяма коалиция /със социалдемократите/ и със /сегашния министър на отбраната/ Петер Щрук като вице-канцлер.

ГСДП ще се окаже пред сериозно изкушение, ако изборите примерно приключат в съотношение 30 на 10 на 10. Т.е. ако СДП с 30 %, зелените и прекръстената ПДС с по 10 % представляват мнозинството в бъдещия Бундестаг. Тук не само чисто аритметически става възможен левият фронт, тогава биха се поразпалили фантазиите и апетитите на мнозина социалдемократи.

Левият фронт би донесъл на СДП не само канцлерството, а и общо взето много повече влияние и постове, отколкото ако бъдат младши партньори на канцлерката Меркел. Готов съм с лекота да повярвам на Герхард Шрьодер, че не иска повече да се занимава с интимния си влаг Лафонтен, но Шрьодер отдавна вече не е социалдемократическата партия. А и заедно с него партията вече наруши маса дадени клетви на тема ПДС.

Председателството на СДП демонстративно реши, да не си сътрудничи с ПДС нито в провинциите, нито на федерално ниво. Междувременно двете партии управляват съвместно Берлин и провинция Мекленбург-Предпомерания.

Всички онези, които навремето зовяха “Никога с комунистите!”, днес вече не играят роля. Главният зовящ Лафонтен е даже сам кандидат от ПДС. Младите леви в СДП, които вече обругаха Шрьодер и Клемент /министъра на икономиката/ като неолиберали, биха могли след вота да променят насочеността на партията. Ако те организират във фракцията и на партийния конгрес мнозинство за ляв фронт, те биха си намерили и канцлер. Отвореният към всички посоки Зигмар Габриел би могъл да бъде такъв кандидат, а при зелените Тритин /сегашният министър на екологията/ би могъл да реанимира комунистическото си минало, ако на Фишер не му се харесва партньорството с Гизи и Лафонтен. Ако левият фронт и аритметически възможен, то политически не може да бъде изключван от никого.

Четвъртък:

Колкото повече подробности стават известни за члена на борда на “Фолксваген” Петер Харц и най-близките му сътрудници, толкова по конфузно звучи обозначението на помощите за безработни от втори тип като “Харц 4”. Какво ли може да хрумне на слушателите, когато водещите изборна борба, започнат да проявяват желания за атаки, защити или реформи?”