Преглед на германския всекидневен печат

Ще се спрем обаче и на два външно-политически – за атентатите в южен Израел и за евентуалното бъдещо членство на Турция в ЕС. Но първо по отново основната тема - реформите в Германия: вестник Ханделсблат от Дюселдорф пише следното:

”Управляващата коалиция разиграва на политическата сцена всяка седмица ново ”селско театро”: първо канцлерът и неговият верен управник на ГСДП с разпределени роли започнаха напълно излишен дебат за минималната работна заплата. После друга самодейна трупа с асистент-режисьорката Андреа Налес /от лявото крило на СДП/ разиграха пред напрегнато следящата ги публика фарс под заглавието ”Общогражданска осигуровка”. Ала и той тутакси беше снет от репертоарния план. Сега пък можем да сме в радостно очакване на следващата пиеска: ”Повече пряка демокрация или Защо и ние изведнъж се обявяваме за референдум в ЕС?” Какво ли ще последва? Може би водевил за връщането на корпоративния данък с Мефистофела Мюнтеферниг в ролята на дяволския прелъстител, на когото д-р Фаустус Шрьодер храбро се противопоставя? Или пък нова постановка на старата оперета на завистта ”Законов регламент за мениджърските заплати”? За фантазията няма граници – докато театралните сурогати в политиката изпълняват задачата си: де няма повече дискусии по структурната реформа.”

Един любопитен коментар в мюнхенския всекидневник ТеЦет се спира на цените на природния газ за битови нужди:

"С една четвърт по-малко трябваше да плащат германските газоснабдители за стоката си от чужбина. Вие нещо да сте забелязали от това? Надали. По-скоро обратното: защото вносният газ т.г. поскъпна с близо 4 на сто, потребителите сега ще трябва да се бръкнат с до 12 на сто в повече. Обосновката за това прекоморно оскъпяване е твърде странна: нали и нефтът бил поскъпнал. Че не един и двама енергоснабдители страстно оправдават сега покачването на цените със социалната справедливост спрямо нефтоклиентите си е чиста подигравка. Защото сегашното поскъпване е от полза само за фирмите. Че съществува прашясалото от 40 години правило за обвързването на цените на газа с цените на нефта, е сега добро дошло за газовите концерни. Навремето целта е била да се ограничи произволното ценообразуване, днес фирмите обръщат нещата с главата надолу. На пазара на газ няма истинска конкуренция. Ако имаше, гражданите щяха да го забележат по намаляването на цените."

Лаконичен е коментарът на вестник Франкфуртер рундшау за атентатите в Израел вчера:

"Убитите и ранените в Беер Шева би трябвало да напомнят, че за ЕС не може да бъде достатъчно да изчака с нова мирна инициатива, докато отминат президентските избори в САЩ. Възможното начало на нова терористична вълна и очакваните реакции на израелците будят опасения за нова ескалация".

Ето накрая и откъс от обширния коментар на консервативния берлински всекидневник Ди Велт по темата ”Турция и ЕС":

"Възможното присъединяване на Турция еднакво разединява мненията както сред политиците, така и сред обществеността. При това в момента, когато се определят важни за бъдещето посоки. Европейската комисия ще трябва след няколко седмици да констатира, дали страната е наистина узряла за присъединителни преговори. На тази основа последната дума ще имат държавните и правителствените ръководители. Ако и двете решения са положителни, то Турция вече на практика е член на ЕС, макар и преговорите да могат да се проточат с години. Винаги досега преговорите за присъединяване – с изключение на по-специалния случай Норвегия – са водили в крайна сметка до членство. Т.е. в случая с Турция предстоят решения, които са необратими. Ето защо е легитимно още от сега да се преценят внимателно последствията от присъединяване към ЕС. При това роля, но не единствена, играят и финансовите моменти. Комисията трябва трезво и без задни мисли да прецени, докъде са стагнила оповестените от Анкара реформи."