Преглед на германския печат в събота 18-ти декември 2004

По първата тема – несъстоялата се реформа на германския федерализъм – вестник ”Любекер Нахрихтен” от гр. Любек в провинция Шлезвиг-Холщайн отбелязва следното:

”Господа партийните политици могат спокойно още малко да продължат да си пробутват един на друг ”черния Петър” за провала на реформата на федерализма. На останалата част от жителите на републиката подробностите по тази излагация и без това са им безразлични. Те просто за пореден път виждат, че нашите, да, все още твърде добре платени политически елити не са в състояние, да се справят с всеобщо признаваните за крайно необходими реформи. Тъжна история, като при това губещите от нея не са Мюнтеферинг /председателят на управляващите социалдемократи/ или Щойбер /председателят на опозиционните християн-социал/, не са федерацията или федералните провинции, а всеки и всички т.е. всички ние, гражданите на Федералната република, които и през следващите десетилетия ще трябва да живеем по парламентарни правила на играта, които отдавна вече не отговарят на изискванията на глобалната конкуренция. Бундестагът и Бундесратът /двете камари на парламента/ от край време се блокират взаимно, протакат и разводняват важни решения, допринасяйки по този начин значително, нашата федерална република да не е в крак с международното развитие, а в национален мащаб да губи от репутацията си като държавна форма. За да остане това така, лично отговорни са онези, които вчера със замах вкараха каруцата в блатото. Майсторско изпълнение. Браво!”

Ето откъс от коментара на вестник ”Тюрингер алгемайне”, излизащ в главния град на федералната провинция Тюрингия по въпроса за Турция и преприсъединителните преговори с ЕС:

”Все още мнозина турци смятат, че немската поговорка ”горд като испанец” трябва да се видоизмени, щом и те се присъединят веднъж. Ще има обаче тепърва да преглъгтнат някои неща. Не само ще се отнася до претенциите им за Кипър. За доизясняване са и такива тежки наследства като геноцида срещу арменците, отношението към етническите малцинства и към други вероизповедания, равноправието на жените. За това, което още трябва да се направи, за да се изпълнят изискванията за равнището на юридическите стандарти, природозащитните норми и минималните размери на доматите, турците още почти си нямат представа. Да успеят да се справят, е от фундаментален интерес за Европа. Защото за последствията, които би имало изпадането на тази страна под влиянието на екстремистко ръководство, понятие си нямат пък европейците.”

Ето накрая по темата ”Турция в ЕС” и мнението не ”Меркише Одерцайтунг” от гр. Франкфурт на Одер:

"Ако скептиците се окажат прави, а немалко фактори подсказват именно това, и Турция е твърде едра хапка за Европа, ЕС ще се преразтагне, няма да може да понесе допълнителните икономически и финансови тежести, и в крайна сметка ще изпадне в траен конфликт на ценностите, произтичащи от разнопосочните култури на окцидента и ориента. По този начин ЕС като общност на ценностите би излязъл вън от контрол и бе бил запратен обратно в миналото към статута на бившата Европейска икономическа общност, чисто икономическа общност, агрегатно състояние, което отдевна вече беше преодоляно."