Преглед на германския печат на 12.02.05
11 февруари 2005”Франкфуртер Рундшау” се спира на разрушаването на Дрезден от англо-американската авиация преди 60 години:
”Втората световна война бе започната от Германия. Атаките на съюзниците срещу цивилното население, отдавна вече оспорвани и в Англия, може и да са били в този си вид непростимо брутални. Те сочат, какво ужасяваща собствена динамика може да се развие в първоначално поведената от германия по безмилостен начин война. И все пак те нямаше да са възможни, ако съюзниците не бяха решени да освободят Германия. Безразлично ли ни е, че и в противен случай и последните дрезденски евреи са щяли да свършат в газовите камери? Разчистването на сметките с историята е нещо повече от само ретроспекция. От него проличава, дали дадено общество основава колективното си съзнание върху митове и представи за врага, какво трайно подкопава демократичния му характер и дали това общество обладава силата, да погледне в очите истината. Цялата истина.”
Вестник ”ТеЦет” от Мюнхен коментира намеренията на германското правителство да ограничи правото на събрания и митинги, за да се попречи на неонацистите да отбележат между другото и годишнината от разрушаването на Дрезден, както и годишнината от капитулацията на Германия във Втората световна война на 8-ми май:
”Картините пораждат чувства. Това го преживяваме всяка вечер пред телевизорите. Картините са като етикети, които залепват дяволски здраво. Картини на неонацисти, събрали се пред Бранденбургската врата или пред някой бивш концентрационен лагер, биха били опустошителни за репутацията на Германия пред света. Те биха предизвикали не само ужас сред нашите съседи и потомците на жертвите, а и трайно биха изплашили инвеститорите и туристите. Защото в сбитата форма на телевизионната информация Германия би изглеждала като страна, в която 60 години след края на войната, отново из улиците маршируват нацисти. В този смисъл е добре, че държавата реагира. Трябва обаче и да цари яснота по въпроса, че по този начин се води борба само със симптомите, а не и с първопричините. Най-важна остава моралната победа над екстремистите. А в това отношение демократичните партии досега освен декларации за намерения не са сторили кой знае какво."
Всекидневникът ”Генералнацайгер" от Бон пише следното за федералния министър на вътрешните работи Ото Шили:
”Държавата не бива да толерира оневиняването на нацисткия режим, още по-малко пък на исторически паметни места. Ала закон, който явно е насочен само към предотвратяването на едно сборище на 8-ми май, издава твърде много за законодателната припряност. Такъв закон не издържа на изискванията за обмислени действия срещу явлението "неонацизъм”. Рискът при този начин на действие е дори да се повиши цената на онези, срещу които е насочен законът. Има и по-елегантни разрешения от пътя, избран от Шили, чиито план-график и без това май ще се провали заради скептицизма на зелените коалиционни партньори. Достатъчно би било наречената в Берлин "омиротворен район" забранена за демонстрации и събрания зона, да се разшири до мемориала на холокоста. С малко работа и разходи и с по-малки политически щети така могат да се предотвратят всякакви митинги на 8-ми май.