Преглед на германския печат на 14-ти юли

Захранва ли Средиземноморският Съюз илюзии, пита "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" и продължава: може ли той да свърши онова, което световните сили не можеха или не искаха да направят - да осигури мир на източния бряг? След напредъка по оста Сирия-Ливан, премиерът на Израел Ехуд Олмерт изрази оптимизъм. Но има неща, които не се решават на политическата маса, а в главите и сърцата на гражданите, които са представляване от правителствените си ръководители, завършва вестникът.

"Дитмаршер Ландесцайтунг" пише, че е добре южните страни от ЕС и средиземноморските африкански и азиатски държави да се допитват при взимането на някои решения. Африканското земеделие например страда от игнориращата аграрна и външна политика на Брюксел. При едно по-добро сътрудничество Средиземноморският Съюз може да допринесе за намаляване на гладуващите в Африка.

"Еслингер Цайтунг" коментира, че еуфорията на северноафриканските държави от учредяването на новия съюз е по-скоро слаба. Но тя вероятно ще достигне други стойности, когато започне двежението на големи парични суми от север на юг. Кризата в близкия изток обаче едва ли ще може да се реши от днес за утре, въпреки пробива в сирийско-ливанските отношения. Приветстваният през 2007-ма година в Париж Муамар Кадафи предпочете да пропусне цялото събитие около учредяването на съюза.

В парадоксалния свят на дипломацията прекаленият стремеж към важност може да послужи на добри цели, пише "Ландесцайтунг". Първоначално Никола Саркози беше воден от изцяло егоистични цели по въпроса със Средиземноморския съюз. Той искаше да обърне хода на нещата, като по този начин спре спада на своята популярност. В крайна сметка налице е първата положителна стъпка, свързана с новия съюз и тя е затоплянето на отношенията между Сирия и Ливан. А И ако Саркози отвори възможност за решение на близкоизточната криза, може да се окичи съвсем заслужено с наименованието "краля слънце на Европа".

Докато от забранената в Германия кюрдска работническа партия ПКК продължават да поставят само общи изисквания, може само да се гадае за истинските цели на отвличането, твърди "Мюнхенер Меркур". Възможни са два сценария: акцията може да се разбира като предупредителен изстрел към федералното правителство, свързан с изискването то да промени своята политика към кюрдите. При това положение отвличането би било вероятно краткотрайно. Ако обаче настъпи вторият сценарии, тогава тримата заложници наистина се намират в смъртна опасност: възможно е отвличането на германските алпинисти да е само началото на нова вълна на насилие.

"Триришер Фолксфройнд" коментира, че федералната канцлерка Ангела Меркел би трябвало да осъзнае, че хората няма да чакат до изборите през 2009-та година, за да видят как тя и нейната партия Християндемократически съюз ще реагират на най-наложителния проблем - покачването на цените за енергията.

"Вестфаленпост" коментира посещението на германският министър на икономиката Михаел Глос в Ирак и пише, че разбира се за Глос на първо място е петролът. Ирак е единствената страна в света, която за кратко време може да добива много повече петрол, при положение че находищата й бъдат добре разработени. Но са нужни достатъчно инвеститори, които да не се плашат от терористичната заплаха. Такива обаче няма. Дори не от САЩ, които предявяват права към региона, и не от Германия. И има защо.