Преглед на германския печат на 19-ти ноември 2005 г.

В тази връзка не без ехидство редица медии цитират бъдещият вицеканцлер и екс-председател на социалдемократите Франц Мюнтеферинг с изказване на тържество на синдиката на работниците от хранителната промишленост в Хановер вчера:

“В крайна сметка и черното е съвсем тъмно червено”

Има се, разбира се, предвид черно-червената коалиция...

Мюнхенският всекидневник Зюддойче цайтунг – за голямата коалиция:

ХДС/ХСС и ГСДП през последните седмици формулираха общ текст, но още от самото начало пролича, че в решаващите места те го интерпретират разнопосочно и силно се различават по начините си на мислене. На Меркел и Мюнтеферинг ще се падне задължението да сложат край на подобни конфликти, преди те да са нанесли на коалицията трайни щети. Те ще трябва да внимават, поне около масата на кабинета, атмосферата да е толкова делова, както беше на финала около масата за преговори.”

Вестник “Манхаймер морген” за заплануваните нови единни държавни “родителски надбавки”:

Възниква обаче въпросът, дали политиката трябва да се намесва дотолкова в семейното планиране. Да бъде поставяно семейството под натиск, та бащата, за да може да получава пълните надбавки за възпитанието на деца, да трябва да си остане за известно време у дома, не може да бъде верният път към равнопоставеността. По-добре би било да се увеличат детските заведения за най-малките, както и да бъдат поощрявани отговарящи на изискванията на семейството работни места на непълно работно време, за да могат и двамата родители да работят. Ако искат това. И трябва да се подхранва надеждата в бъдещето. Защото още от сега има твърде много “съвременни” мъже, които обичат да помагат в домакинството и при възпитанието на децата. Доброволно и без да им се оказва никакъв натиск”.

“Меркише одерцайтунг” от граничещия с Полша източно-германски гр. Франкфурт на Одер за Джордж Уокър Буш:

“На президента на САЩ Буш, който в момента е на голямата си азиатска обиколка надали можеше да му се струпа повече на главата. На вътрешния фронт пожарът се разгаря с пълна сила, защото междувременно дори и депутати-републиканци в конгреса отказват да го следват. Че при това става дума за масивни съкращения на социалните и здравните програми, е свързано с проблемите на Буш на иракския фронт. Там се прахосват гигантски суми, които впоследствие недостигат у дома. Съответно все по-гръмогласни стават исканията за изтегляне от страната между Тигър и Ефрат. До това няма да се стигне, защото за Буш то би означавало признание за тотално поражение. Ето защо на първо време президентът ще залага на печеленето на време, без да притежава убедителен сценайрий за изход от ситуацията.”