Преглед на германския печат на 26. юли 2005

Така например вестник “манхаймер Морген” пише следното във връзка с новата “Лява партия.ПДС”:

“И по времето след Шрьодер вероятно всеки водещ социалдемократ би предпочел по-скоро пред обществеността да седне с гол задник върху мравуняк, отколкото на една маса с Оскар Лафонтен. Слизането от сцената на някогашния шеф на ГСДП и преминаването му към конкуренцията се тълкува от широките функционерски кръгове както и в по-голямата част от членската маса като измяна. Дори и ако някои вътрешно изолирани другари да следват Лафонтен: неприятните прощални сцени доказват, че червено-червеното сътрудничество би било невъзможно поради чисто човешки причини. По подобен начин стоят и съдържателните въпроси. ГСДП агитира с принципната правилност на червено-зелените реформи, докато Лявата партия се сформира в знак на протест срещу същите тези реформи. Социалдемократите би трябвало в хода на предизборната борба, за да печелят доверие, да изтъкват повече именно това противоречие, вместо, както досега от страх пред новата конкуренция, да пребоядисват собствената концепция в по-червен цвят.”

По същата тема – “Абендцайтунг” от Мюнхен:

“Изборната алтернатива “Труд и социална справедливост” се основа и с претенцията да предлата именно алтернатива спрямо вманиачените за власт и вкостенени от старост традиционни партии. А ето, че вече и новата партия маниашки се бори за мандати. И бе предпочела тихичко, зад кулисите, да се спазари за перспективните места в листите. В случая редовите членове само пречат Очевидно е вярно не само за партиите от десния край на политическия спектър, че предпочитат да се посветят на вътрешните си разпри, вместо на грижите на гражданите.”

Вестник “Ландсхутер цайтунг/Щраубингер Тагблат” от Бавария посвещава коментар на изборната програма на либералната СвДП, която се гласи за коалиционен партньор на християндемократите и християнсоциалите в случай на очакваната изборна победа на дясноцентристката опозиция:

“Изобщо “Програмата за Германия 2005” на СвДП звучи като приказка от 1001 нощ. Либералите обещават всичко на всички: намаляващи данъчни ставки и намаляване на непреките трудови разходи, икономии при социалните придобивки и саниране на бюджета. Като че ли гигантските проблеми на страната се разтварят във въздуха, стига най-сетне СвДП да се добере до властта. А погледът към миналото показва нещо различно. Освен това коалиционните преговори между ХДС/ХСС и СвДП се очертават като напрегнати. Защото двете бъдещи очакващи властта правителствени партии са на твърде разнопосочни позиции по отделни конкретни въпроси, по-разнопосочни отколкото някога са били позициите на ГСДП и на Зелените.”