Преглед на германския печат на 4 юли

"Нордкуриер" пише, че Европейската Централна Банка е направила с увеличението на лихвения процент това, което е била длъжна да направи и толкова. Повишението на цените е довело до инфлация през месец юни в размер на 4%. Банката няма друг избор освен да реагира именно по начина, по който го и направи. Дали обаче увеличението с 0,25% ще бъде достатъчно, ще си проличи едва след няколко месеца, защото е трудно да се прогнозира цената на горивата.

Излизащият в Бон "Генерал Анцайгер" също коментира увеличението на лихвения процент и пише, че ЕЦБ е поставена пред сложна дилема, защото увеличението още повече забавя растежа на икономиката. Но би било погрешно да се обвинява банката, че не обръща внимание на това, пише вестникът, защото и тя няма интерес от отслабване на конюнктурата. Дори напротив. Но отговорните хора също така добре знаят, че растеж при такава инфлация е невъзможен, ако не се реагира своевременно.

"Алгемайне цайтунг" пише, че 4% инфлация са точно 2% повече от границата, която ЕЦБ е определила като рамка на финансовата стабилност. Поради това тя е принудена да реагира на задаващата се голяма криза, което обаче се оспорва не само от политиците, но и от някои експерти.

Кьолнският вестник "Експрес" коментира инфлацията, започвайки с учудването, че все повече хора намират работа, икономиките процъфтяват, а заплатите на западноевропееца се покачват както никога досега, но германците могат да си позволят все по-малко неща, защото инфлацията погръща всичко. Навсякъде цените се покачват - независимо дали на бензиностанцията или в супермаркета. Последното повишение на лихвения процент също ще се стовари с пълна сила върху отделния потребител. Не много отдавна федералната канцлерка Меркел обяви, че все повече хора се замогват, но днес като че ли това изказване не съответства по никакъв начин реалността. Разбира се все още няма причина за паника, но политиците би следвало да разпознаят предупредителните сигнали и да действат отрано.

"Осттюрингер Цайтунг" пише, че с акцията по освобождаването на 46-годишната Ингрид Бетанкур - бивш кандидат за президент и бивша депутатка от "зелените" в колумбийския парламентр президентът Алваро Урибе е достигнал връхната точка на своята популярност. Терористичната организация ФАРК е пред разпадане и шансовета за мир след близо 40 години гражданска война значително са се повишили.

Според "Нойе Вестфелише" основна роля в освобождението на Бетанкур е имал и общественият натиск, който е дошъл главно от Франция. Бетанкур е и френска гражданка и популярността й не е намаляла по време на 6-годишното й пленничество. За това с особено усърдие се грижеха двете й деца, които живеят в Париж.

Днес бившата кандидат-президентка се очаква да пристигне във Франция, където често я окачествяват като Жана Д'Арк на Колумбия.

Ясни са победителите и губещите в тази напрегната игра, коментира "Берлинер Цайтунг". Заедно с президента Урибе и правителството във Вашингтон се числи към победителите. Губещите са президентът на Венецуела Уго Чавес и организацията ФАРК.