Преглед на германския печат от 30-ти декември 2004

Първо цитат от кьолнския таблоид ”Експрес":

”С всеки изминал ден броят на жертвите нараства. Все нови ужасяващи картини и разкази за трудно описуемите страдания в страните, станали жертви на бедствието потрисат хората по целия свят. Внезапно ставаме свидетели на солидарност и готовност за помощ, безпримерни по измеренията си. Благотворителни организации, политици, индустриалци, църкви и пиляди обикновени граждани помагат на място ил чрез дарения. Тази важна помощ обаче ще облекчи само малко първоначалната мизерия. След като всички трупове ббъдат намерени и бъдат отсранени и последните развалини, ще трае още дълги години, докато оцелелите отново имат пред себе си някаква перспектива. Те не биха могли да се справят сами. За целта е нужен силов акт на международната общност – един вид план ”Маршал” , подпомогнал навремето Германия да се възстанови след войната."

Вестник ”Нойес Дойчланд”, Берлин:

”Тъжно, но факт. Геолозите в Аляска са знаели много по-рано за цунамитата, придвижващи се с огромна скорост към бреговете на Южна Азия. Ала вълните удрят жителите на Индонезия, Шри Ланка, Тайланд, Индия и Малайзия като гръм от ясно небе. Нямало комуникационни системи. Дума пък да не става изобщо за система за ранно предупреждение, диги и евакуационни планове, каквито от дълги години насам си позволяват САЩ и Япония. Безспорно, природата не може да бъде обуздана с използването на скъпоструваща техника, нито пък да бъде точно прогнозирана. Не случайно обаче бедствията взимат ной-много жертви в най-бедните региони."

”Зюддойче цайтунг” от Мюнхен:

"Цунамитата и техните последствия ще занимават още години наред световната общност. Редица концепции на политиката спрямо развиващите се, ще трябва да бъдат написани от начало до край наново, например в Шри Ланка. За това ще е нужно много търпение. Едва след няколко месеца ще проличи, доколко сериозни са намеренията на богатите по отношение на солидарността. А и тогава парите ще трябва да продължават да текат, макар и жертвите в Азия да са изчезнали вече от първите страници".

"Мителбайрише цайтунг”, гр. Регенсбург:

”Че нещастието почти не направи впечатление на борсите, може би е указание, че цунамитата не сполетяха точно икономически най-могъщите региони. Действително едва 1,4 % от германските туристи пътуват за съответните страни в южна Азия, а по-малко от един процент в засегнатите от бедствието райони. И този брой ще продължава да намалява, прогнозира съюзът на германските туроператори. Именно това обаче не бива да става. Човечеството наистина не се оказа в състояние да предотврати трагедията в Индийския океан, но то не е неспособно, да реагира на нея. Тази реакция не бива да се ограничава с еднократно дарение, колкото и необходимо да е то, за успокоение на съвестта. Би могло например да се помисли следващата отпуска да се прекара съвсем съзнателно именно в Пукет, Као Лак или много други от райските кътчета на Югоизточна Азия. Те си остават такива и след бедствието."