Преглед на германския печат от 6-ти август 2005 год.

Първо обаче откъс от коментара на всекидневника “Зексише цайтунг” от Дрезден за годишнината от атомната бомбардировка на Хирошима:

“Ядрените арсенали на САЩ и на Съветския съюз в продължение на 45 години гарантираха на хората в Европа относителна сигурност. По времето на студената война равновесието на атомния ужас функционираше: западно-германците живееха под ядрения щит на американските, а източно-германците – на съветските ракети. Ала след рухването на съветската империя светът не стана по-сигурен. Рискът, диктатори в Северна Корея или Пакистан някой ден безскрупулно да прибягнат към бомбата, нарастна. Трудно е човек да си представи, какво може да се случи, ако подобно оръжие попадне в ръцете на терористи като Осама бин Ладен.”

Вестник “Манхаймер Морген” за изборните прогнози на предсрочния вот за нов Бундестаг на 18-ти септември:

“Изминалата седмица беше всичко друго, но не и удоволствие за претендентката /Ангела Меркел/, която на генералната репетиция за изборите изрече посрещнатата си ликуване от антуража й фраза, че искала да служи на Германия. Както изглежда сред народа въодушевлението по повод на тази перспектива не е особено голямо. При прякото сравнение с Шрьодер избирателите предпочитат титуляра. А докато Меркел по странно неумел начин създава впечатлението, че тепърва има да учи ролята си, демонстрирящият изненадващо добро настроение и самодоволство канцлер демонстрира по всички телевизионни канали, че отлично владее занаята на самоинсценировката. Опък политически свят: не Меркел атакува, а политическият професионалисти Шрьодер, който с предизвикания съвсем неотдавна вот на недоверие срещу себе си и своето правителство, бе принуден да признае провала на червено-зелената управляваща коалиция”.

Вестник “Нордбайришер Курийр”, излизащ в гр. Байройт по същата тема:

“Твърде дълго опозицията се грееше на мисълта, че едно непопулярно правителство винаги губи изборите. Сега започва да проумява, че това не е автоматически от полза за опозицията в Бундестага, а извън-парламентарната. Макар и последната изобщо да не иска да управлява, а и не може, защото вместо прилагаеми рецепти предлага само благозвучни лозунги в стил “Робин Худ”. Извънпарламентарната опозиция обаче печели от създалия се вакуум: от една страна и без това на повечето граждани им е писнало от досегашното правителство, от друга страна Меркел се дезавуира сама още преди изборната победа. Колко голяма е безпътицата, проличава и от големия дял /близо 30 %/ избиратели, които още не са решили, за кого ще гласуват. Тепърва още много неща могат да се променят, изборите далеч не са вече решени”.

Ще завършим прегледа на днешния германски печат с коментара на всекидневника “Майн-Ехо” от гр. Ашафенбург за намеренията на медийния концерн “Шпрингер” да купи частните телевизии “Про 7” и “Сат 1” и по този начин да се превърне в медийна супер-сила:

“Я по-спокойно! Ако Шпрингер купи Про7 и Сат 1, то това не се равнява на “опустошителен ефект за медийния плурализъм в Германия”, както заяви Съюзът на германските журналисти. Сделката напомня по-скоро премерване на мускулите между два германски медийни гиганта съгласно девиза: “Каквото направи Бертелсман, го може и Шпрингер”. Защото издателската група Бертелсман от гр. Гютерсло чрез телевизионните програми на РТЛ и издателството Грунер и Яр /издаващо сп. “Щерн” и в. “Файненшъл Таймс Германия”/ отдавна вече е единият полюс в германския свят на печата и телевизията. Ако “Аксел Шпрингер АД” разшири сега богатия си печатен асортимент /включващ “Билд” и “Хьор цу” с няколко популярни телевизии, то ще се превърне на другия пазарен полюс.”