Преглед на германския печат от 6-ти юни 2005 год.

По първата тема – изборите в Германия и във връзка с необходимия за това вот на недоверие срещу кабинета на Шрьодер вестник “Генерал-Анцайгер” от Бон отбелязва следното:

“Да се организира недоверие не е никак лесно. А поради това гражданите тези дни ще трябва да преглътнат немалко. И ето че социалбдемократите днес им обяснявват, че понеже зелените отказвали рефоормите, правителствената коалиция била пред края си. Не други ден – точно обратното: защото собствената парламентарна група вече не била единна, нещата отивали към финал. Даже още по-лошо: въпреки това тези депутати-отцепници за пред обществото уж поддържали канцлера. Значи отгоре на всичко са и страхливци. Следователно на Щрьодер само му остава, сам да се сдобие с липсващото мнозинство, като примерно предпише на министрите си да му гласуват недоверие. Та нали в края на крайщата канцрлеът определя посоките на политическата линия, поне без този минимум конституционни познания не може.”

Всекидневникът “Тюрингер Алгемайне” се спира на кризата в ЕС:

“Европа не се движи прекалено бързо. Европа се движи прекалено бавно. Тази е същинската дилема и това може да се разчете от данните за развитието всеки месец. Колко сериозно е положението, разкри германско-френската среща на върха, чиито характерен белег беше безпомощността. Един разклатен президент и един “канцлер до второ нареждане” – това са последните самотни войни. Несъмнено през последните години немалко неща се развиха погрешно. Най-вече що се отнася до осигуряването на работни места. Неправилно е, обаче вината за това да се вменява на общността. Ако изобщо е възможно на свободно развихрилите се сили на пазара, да бъде наложено малко социално приземяване, то ЕС е единственият подходящ за целта инструмент. По народната воля сега този инструмент е затъпен”.

По същата тема – ляво-либералният вестник “Франкфуртер Рундшау”:

“Непоклатимост за каузата на Европа. Да се съхрани готовността за преговори и компромиси, дори ако това струва средства. На никого да не се затръшва вратата пред носа. Сплотеност пред трудностите. Вчерашни рецепти ли? Герхард Шрьодер и Жак Ширак ги прилагат отново едва ли не демонстративно след двата провалили се конституционни референдума. Това е тактически сръчно, със сигурност и израз на инат, но най-вече се дължи на липсата на конкретни алтернативи.”

И накрая на днешния преглед на германския печат – откъс от коментара на “Еслингер цайтунг”:

Герхард Шрьодер и Жак Ширак отказват да погледнат действителността в очите. Като че ли не е имало поражения на референдумите във Франция и Холандия и като че ли не знаят нищо за запланувания от Тони Блеър отказ от референдум във Великобритания догодина, те продължават да са се вкопчили в ратификационния процес. Ако този процес не трябва да претърпи окончателна катастрофа въпреки даденостите, те би трябвало да предвиждат повтаряне на референдумите във Франция и Холандия. По този начин обаче и французи, и холандци биха се почувствали пренебрегнати и резултатът би могъл да се окаже: две национални катастрофи.”