Преглед на германския печат с две вътрешнополитически теми
6 януари 2004Реклама
И днес главна тема в коментарните колони на германските всекидневници е предложението на социалдемократите за създаване на елитни университети в Германия. Едно предложение, което има и международно измерение, доколкото безплатните германски висши училища привличат много студенти от чужбина, включително и от България. А това положение ще се промени с въвеждането на елитни - и вероятно платени - университети. Ето най-напред част от коментара в "Щутгартер Цайтунг":
"ГСДП отприщи дискусията за елитните университе и човек съвсем естествено започва да се пита дали пък това необработено поле на бъдещето не се използва само за подобряване на катастрофално ниския рейтинг на социалдемократите. Би било хубаво, разбира се, ако зад предложението има и сериозни политически намерения. Не толкова поради това, че на най-добрите в тази страна трябва да им се предлага най-доброто. Елитните университети не бива да бъдат елитарни, те не бива да съществуват като някакви островчета. Тяхната цел е да станат част от образователната система, в която можещите се насърчават, а елитите - колкото по-широки, толкова по-добре - получават подкрепа от държавата. Сегашната управляващата партия, която носи отговорност за уравниловката в образованието, днес се обявява за насърчаване на талантливите и за дълбока реформа в образователния сектор. Но дали наистина го иска? Основателните съмнение си остават."
Същите съмнения изразява и коментаторът в "Ханделсблат":
"Сега правителството трябва да признае две неща. Първо - проектът за реформа в образованието е още в пелени. И второ - провинциите, които по закон носят главната политическа отговорност за образованието и научните изследвания, през последните години разочароваха. Промените, които бяха предложени на конференцията на ГСДП, имат бъдеще единствено, ако след хубавите думи дойдат и реални дела. И по-конкретно: бюджетът за образование и научни изследвания не бива да бъде съкращаван, както стана през 2003, той се нуждае от масивно увеличаване - както на федерално, така и на провинциално равнище."
Вестник ТЦ от Мюнхен вижда друг проблем в идеята за елитни университети:
"Германците имат доста трудности с понятието "духовен елит". В спорта непрекъснато издирваме таланти и ги поощряваме както можем, но проявата на духовни таланти сякаш действа смущаващо. Защото онези ученици, които са прекалено интелигентни за обикновените училища, веднага попадат под подозрение, че са натегачи. Положението допълнително се влошава и от историческите обстоятелства - та нали и националсоциалистите, и комунистите навремето се самообявяваха за елити. Нека обаче не забравяме, че равенството и справедливостта не са близнаци. В едновремешната ГДР най-добре се виждаше какво става, когато всички са равни. Там триумфираше колективната посредственост - чак до краха на държавата. Никоя страна не може да си позволи за продължителен период от време да не обръща внимание на своите духовни елити и да ги принуждава да бягат в чужбина. В този смисъл призивът за създаване на елитни университети е не само основателен, но дори закъснял."
И накрая - част от коментара във "Франкфуртер Рундшау" по повод прогнозите за трудовия пазар през тази години в Германия:
"Как ли не й бабуваха на безработицата - броят на хората без работа си остана а висок, а броят на трудово заетите достигна най-ниското си равнище за последните десет години. Някакво раздвижване има единствено в сферата на услугите, където се множат едноличните предприемачи и хората с по няколко работни места. Все по-малко трудово заети хора плащат социални осигуровки, все повече работят без социална подсигуреност или пък на нископлатени работни места, където не се изисква осигуровка. Всичко това показва, че в ход са фундаментални структурни промени, които вече никой не може да прикрие чрез жонглиране с цифрите."
"ГСДП отприщи дискусията за елитните университе и човек съвсем естествено започва да се пита дали пък това необработено поле на бъдещето не се използва само за подобряване на катастрофално ниския рейтинг на социалдемократите. Би било хубаво, разбира се, ако зад предложението има и сериозни политически намерения. Не толкова поради това, че на най-добрите в тази страна трябва да им се предлага най-доброто. Елитните университети не бива да бъдат елитарни, те не бива да съществуват като някакви островчета. Тяхната цел е да станат част от образователната система, в която можещите се насърчават, а елитите - колкото по-широки, толкова по-добре - получават подкрепа от държавата. Сегашната управляващата партия, която носи отговорност за уравниловката в образованието, днес се обявява за насърчаване на талантливите и за дълбока реформа в образователния сектор. Но дали наистина го иска? Основателните съмнение си остават."
Същите съмнения изразява и коментаторът в "Ханделсблат":
"Сега правителството трябва да признае две неща. Първо - проектът за реформа в образованието е още в пелени. И второ - провинциите, които по закон носят главната политическа отговорност за образованието и научните изследвания, през последните години разочароваха. Промените, които бяха предложени на конференцията на ГСДП, имат бъдеще единствено, ако след хубавите думи дойдат и реални дела. И по-конкретно: бюджетът за образование и научни изследвания не бива да бъде съкращаван, както стана през 2003, той се нуждае от масивно увеличаване - както на федерално, така и на провинциално равнище."
Вестник ТЦ от Мюнхен вижда друг проблем в идеята за елитни университети:
"Германците имат доста трудности с понятието "духовен елит". В спорта непрекъснато издирваме таланти и ги поощряваме както можем, но проявата на духовни таланти сякаш действа смущаващо. Защото онези ученици, които са прекалено интелигентни за обикновените училища, веднага попадат под подозрение, че са натегачи. Положението допълнително се влошава и от историческите обстоятелства - та нали и националсоциалистите, и комунистите навремето се самообявяваха за елити. Нека обаче не забравяме, че равенството и справедливостта не са близнаци. В едновремешната ГДР най-добре се виждаше какво става, когато всички са равни. Там триумфираше колективната посредственост - чак до краха на държавата. Никоя страна не може да си позволи за продължителен период от време да не обръща внимание на своите духовни елити и да ги принуждава да бягат в чужбина. В този смисъл призивът за създаване на елитни университети е не само основателен, но дори закъснял."
И накрая - част от коментара във "Франкфуртер Рундшау" по повод прогнозите за трудовия пазар през тази години в Германия:
"Как ли не й бабуваха на безработицата - броят на хората без работа си остана а висок, а броят на трудово заетите достигна най-ниското си равнище за последните десет години. Някакво раздвижване има единствено в сферата на услугите, където се множат едноличните предприемачи и хората с по няколко работни места. Все по-малко трудово заети хора плащат социални осигуровки, все повече работят без социална подсигуреност или пък на нископлатени работни места, където не се изисква осигуровка. Всичко това показва, че в ход са фундаментални структурни промени, които вече никой не може да прикрие чрез жонглиране с цифрите."
Реклама