Преглед на германския печат - 11. юли

Най-напред Бадише Нойесте Нахрихтен за Басаев:

“През последните десет години Басаев беше най-важната фигура-символ на чеченската съпротива срещу Москва. Сега съпротивата е лишена от мощта си, но не е прекършена. Войната ще продължи. Защото на мястото на Басаев със сигурност ще дойдат други, не толкова известни, но сигурно точно толкова радикални ислямисти, за които терорът се е превърнал в смисъл на живота.”

Алгемайне Цайтунг от Майнц вижда нов шанс за политическо решаване на чеченския конфликт след смъртта на Басаев:

“Шамил Басаев без съмнение беше масов убиец и съвсем основателно името му беше на първо място в официалния списък на издирваните лица в Русия. Руският президент, който иначе е хладнокръвен човек с максимална степен на самоконтрол и изобщо не крие миналото си като офицер от КГБ, каза, че това е заслужена мъст за този бандит. Смъртта на Басаев няма веднага да сложи край на терора. Владимир Путин обаче има нов шанс да използва средствата на политиката, за да тури ред в задния двор на своята империя.”

Файнаншъл Таймс Германия с критичен тон коментира номинирането на Ярослав Качински за нов полски премиер, което вчера оповести президентът на страната и негов брат-близнак Лех Качински:

“Смяната начело на правителството има поне една добра страна: поляците и светът вече са съвсем наясно за какво става дума. В бъдеще политиката ще се прави от двамата братя-близнаци и крайни консерватори Ярослав и Лех Качински. Техните основни принципи са строго консервативен и националистичен мироглед, враждебност към Германия и извличане на максимални ползи от ЕС. Разтревожените полски наблюдатели вече говорят за Качизъм. Процесите в Полша навярно трябва да разтревожат най-вече Германия. Би било много тъжно, ако двамата братя успеят да върнат назад часовника на историята.”

Тагесшпигел дава същата оценка на братята и на процесите в Полша:

“Властта е в ръцете на един съвършено неприкрит патриотизъм, агресивно примесен с морална суровост, национални сантименти, които преминават във враждебност към околните, и евроскептичен популизъм. Към това се прибавя и необичайната решителност да се направят всички възможни гафове в текущите двустранни и вътрешноевропейски отношения. Кога досега се е случвало полският президент да получи писмо от всичките досегашни осем външни министри, които го критикуват заради отказа му да участва в тъй наречената Ваймарска среща на върха, едно от легендарните достижения на годините след промените в Европа? В същата политика се вписва и бруталното отстраняване на досегашния, проевропейски настроен министър-председател.”

И накрая – още два отгласа от СП по футбол. Две изречения от Франкфуртер Алгемайне Цайтунг за новия германски патриотизъм, избуял покрай турнира:

“Светът наистина няма защо да се бои от германския патриотизъм. Много по-застрашителен винаги е бил германският опортюнизъм.”

И Нордзее Цайтунг за злополучния избор на французина Зинедин Зидан за играч номер едно на турнира, след като пет минути преди края на вчерашния финал той грубо удари с глава италиански противник:

“На журналистите, избрали футболист номер едно, трябва да се припомни, макар и перифразирана, мъдростта на германския треньор Сеп Хербергер: Мачът продължава 120 минути. На колегиет трябваше да се даде време до вчера в полунощ, за да гласуват. Сега мнозина го направиха още преди края на мача, а в 110-та минута положително бяха като ударени с мокър парцал.”