Преглед на германския печат - 17. юли

Най-напред Зюддойче Цайтунг с критика към политиката на САЩ:

„Хизбула е оръдието, с което Сирия иска и занапред да държи Ливан в своята хватка. В същото време Хизбула е и клечката кибрит, с която Техеран разпалва конфликта. Преследвайки своите планове Техеран изгражда шиитска ос, която тръгва от Хизбула в Ливан, минава през Сирия и стига до управляващите шиити в Ирак. В този смисъл президентът на САЩ Джордж Уокър Буш постъпва изключително лекомислено, блокирайки в Съвета за сигурност резолюцията, осъждаща Израел.”

Осттюрингер Цайтунг също смята, че грешките на Вашингтон през последните години сериозно са допринесли за сегашния конфликт:

“Тези дни в Близкия Изток се плаща за многобройните грешки, допуснати от правителството на Буш. Вече ясно се вижда и една от най-тежките сред тях: отказът на Вашингтон да включи Сирия и Иран в близкоизточната дипломация през последните години. Президентът наедро осъди и двете страни като бандитски държави и тирании и ги постави в политическа изолация. Факт е, че режимите в Сирия и в Иран на заслужават много сипматии. Но за разлика от държави като Куба и Северна Корея, тези две страни не са откъснати и изолирани, а представляват неразделима част от политическите процеси в региона.”

Кьолнер Щаданцайгер коментира много критично срещата на осемте икономически най-развити страни, известни като Г8, н акоято Близкия Изток беше централна тема:

“Резултатите от срещата на Г8 в Санкт Петербург след една година няма да могат да измерват нито с цифри, нито с политически капитал. Руските домакини поставиха акцента върху енергийната сигурност, но предвид на военните акции в Близкия Изток тази точка от дневия ред остана в сянка. В същото време критиката на някои от участниците срещу така наречената направлявана демокрация в Русия още веднъж онагледи огромните вътрешна различия в един клуб, който уж трябва на базата на общите ценности да обсъжда най-важните политически и икономически въпроси в света. Г8 никога не са били по-далеч от цел, отколкото на срещата си в Русия.”

И накрая Щутгартер Цайтунг, който също смята, че тези срещи за безполезни:

“За разлика от Съвета за сигурност тези срещи нямат никаква легитимност. Изборът на участниците е произволен и граничи с абсурдното. Канада участва, не участват обаче Китай или Индия. Чудно ли е при това положение, че срещите на Г8 обикновено приемат резолюции по всевъзможни световни теми, които обаче остават без никакъв резултат.”