Преглед на германския печат 21октомври

Днес германските вестници коментират най-вече няколко вътрешнополитически теми. Ще се опитаме да свържем три от тях: езиковите познания като условия за гражданство, четенето на книги и експертната оценка за състоянието на германската икономика. След като Административният съд взе решение в полза на един турчин, който от 27 години живее в Германия, но не получава германско гражданство поради слабо писмено владеене на езика, отзивите в печата са противоречиви. Достатъчно ли е немският език да се владее само устно, за да се получи германски паспорт – както смятат съдиите – или не? Мюнхенският Абендцайтунг отговаря отрицателно:

Законодателството в други държави е доста по-строго, но дори ако пренебрегнем този факт, пак трябва да кажем: всеки, който иска да стане германски гражданин (още повече след 27 години в страната!) е длъжен да владее във всичките му варианти (тоест – и писмено) немския език, най-важната спойка на хората в страната. Независимо от това, че дори мнозина (особено по-млади) германци вече са изгубили тази компетентност.

С горчивина констатира коментаторът в Абендцайтунг. За език, грамотност и книги става дума и в няколко публикации, посветени на Франкфуртския панаир на книгата. Еслингер Цайтунг вижда ситуацията в по-оптимистична светлина:

Зодиакалният знак на Франкфуртския панаир няма да помръкне, дори ако към Гутенберговата галактика се добавят няколко високотехнологични сателита. Рамковите условия се променят, но печатната книга и занапред ще съхрани своята емоционална привлекателност в сравнение с дисплейите и екраните – така, както киното опази своята територия, независимо от телевизията, видеото и ДиВиДи-то. В историята на медиите непрекъснато се появяват нови и нови, но нито една от старите не е изчезнала съвсем.

Коментира Еслингер Цайтунг. За пари, а не за книги, става дума в следващите коментари по повод традиционната есенна експертиза на водещите институти за състоянието на германската икономика. Файнаншъл Таймс Германия е критично настроен:

Държавата трябва да пести, да намалява данъците и се бори срещу дефицита. Не е ли направо потресаващо това, което представиха експертите от шестте водещи икономически института? Пита се обаче: трябват ли ни изобщо икономическите експерти, след като непрекъснато се повтарят едни и същи неща, при това – толкова мъгляво и приповдигнато, че от тях трудно могат да се направят някакви практически изводи. Тъкмо в момента, когато новото правителство преговаря за бъдещия икономически курс, официалните икономисти направо дезертират от своята сериозна задача. Тяхната експертна оценка направо бъка от брадати мъдрости без никаква следа от самокритичност. Представените резултати нямат нищо общо с международните стандарти за оценка, наложили се в практиката най-вече на големите банки по света.

Коментар във Файнаншъл Таймс Германия. В същия критичен дух е и оценката на берлинския Тагесцайтунг, който дори поставя в кавички “шестте водещи икономически института”:

Реформите са необходими. Но за разлика от представата на икономическите експерти, реформите най-напред трябва да започнат в техните собствени институти. Защото експертизата им доказва, че в германската икономическа наука има остра липса на концепции. Консултантите, които уж са надпартийни, вече отдавна пеят една и съща неолиберална песен, отвела ги в задънена улица. Техният експертен съвет отразява и лошото състояние на икономическата теория в Германия. А чуждестранните икономисти се хващат за главата, слушайки даскалските сказки за важността на предлагането.