Преглед на германския печат, 4.11.2004

След четири години Буш широки слоеве от населението отново се връщат към един манталитет, чиито корени са в заселническите и пионерски години на САЩ. Това е добро лекарство срещу всекидневните страхове. Животът е просто нещо. Има добро и лошо. Има насилие и анархия. Човек трябва да бъде нащрек, да бъде силен и въоръжен. Съществува кодекс на поведението и който се придържа към него – получава награда. Останалите да му мислят. Тъкмо на този език говори Буш, политикът, следващ интуицията си. Той и действа по същия начин: Америка преди всичко, сигурността и стопанските интереси на страната имат абсолютен приоритет. Кой ти гледа разните тънкости на международното право, когато отвън те дебне врагът? Терорът от 11 септември, двете войни, икономическият дефицит – всичко това обаче не успя да обедини американците. Президентът от самото начало започна да поляризира, а кандидатът допусна голяма грешка и не пое своевременно хвърлената ръкавица. Той прекалено дълго и по всички въпроси беше не Кери, а тъй да се каже олекотен вариант на Буш. Алтернативата не беше достатъчно силна, или поне не беше представена като достатъчно силна, за да убеди хората, че промяната наистина е нужна.”

Вестникът с най-висок тираж (без да се брои булевардната преса) Зюддойче Цайтунг от Мюнхен, е настроен особено критично към страната, преизбрала Буш:

Много европейци се отчуждиха от Америка. Изборите само затвърдиха това впечатление. Въпреки очакванията, Буш няма да се окаже кратък епизод в историята – той представлява мнозинството в една страна, която е превърнала политическото разединение в основна концепция, а позиционните битки в народен спорт. Светът не бива повече да се поддава на заразата, която излъчва тази нагорещена атмосфера. Защото Америка е доста повече от своя президент.

Генерал-Анцайгер също обръща особено внимание на отношенията между Европа и САЩ след преизбирането на Буш:

Сега за европейците е важно да подходят разумно към тази Америка, която си избраха американците. Наивно би било да очакваме, че ако беше спечелил изборите, Кери щеше да се втурне да предава американски войници на юрисдикцията на Международния наказателен съд или да подписва протокола от Киото, но въпреки това той щеше да олицетворява една друга Америка. Обаче Европа трябва някак да се примири и с Америка на Джордж Буш. Защото двете страни са зависими една от друга. Това е в техен интерес и в интерес на целия свят, който би се лишил от доста мирни алтернативи, ако го нямаше трансатлантическото сътрудничество.

Накрая и седмичникът Ди Цайт, който излиза днес:

Трябва да си пожелаем едно нещо: Буш да престане да бъде Буш. Което ще рече, да не се изхвърля и да не раздава правосъдие, повече да слуша и да се вслушва, защото това е в негов собствен интерес. Към каквото и да се стреми Америка през следващите четири години, на нея ще й трябват надеждни и отзивчини приятели, а тези приятели искат не само да бъдат изслушвани, но да бъдат и уважавани. Как инак Буш ще успее да спре иранската и севернокорейската ядрени програми, как ще спаси долара, как ще победи терора, как ще опази от кръвожадните си врагове демократичния проект в Ирак, който е в интерес и на европейците? Ако обаче Буш не желае да се обърне към Европа и да се сближи с нея, тогава нека поне се вслуша в гласа на собствения си народ. Според едно от последните допитвания този народ в съотношение 87 към 9 процента смята, че Америка трябва да си сътрудничи с ООН, за да подсили международното законодателство за борба срещу тероризма.