Преглед на германския печат 5ґ02ґ2004
4 февруари 2004Реклама
Тази сутрин германските коментатори се спират в колоните си на редица теми, сред които са проблемите във връзка с предстоящите президентски избори в Германия на 23 май, на политическата съдба на бившия френски премиер Ален Жюпе, получил условна присъда, на състоянието на здравеопазването в Германия и на насилието в училищата. Поводът е скандалния случай в едно професионално училище, където четири момчета измъчват свой съученик в течение на седмици и заснимат мъченията на видео за да ги продават в Интернет.
Особено място сред коментарите заемат редовете посветени на предварителните избори в СЩ в редиците на демократическата партия за избиране съперник на президента Буш на изборите през ноември. Сенаторът Джон Кери спечели предварителните избори във вторник в 5 от 7 щата. Ето какво пише в тази връзка Пфорцхаймер Цайтунг:
Триумфът на Кери се дължи на неговата избираемост, на респекта, с който се ползва и сред републиканците. Сенаторът познава политическия бизнес и тъкмо в дебатите по войната в Ирак се изявява като обоснован критик на правителството. Само че всички преимущества не може да прикрият действителната причина за успеха на Кери, а тя е моментната слабост на американския президент. Доверието в Буш страда, защото явно преднамереният повод за войната ще бъде разследван, условията в следвоенен Ирак клонят към фиаско, бюджетният дефицит се повишава главозамайващо, а дикономическият подем досега не е осигурил работни места. В обратен силогизъм това означава, че ако процъфтяващата икономика осигури благоденствие и работа и ако президентът може да спечели точки и по въпросите, свързани с Ирак, съперник едва ли ще има някакви шансове срещу Буш, дори и ако се казва Джон Кери.
Това е оценката на Пфорцхаймер Цайтунг, а и Вецларер Нойе Цайтунг споделя мнението за безперспективността пред който и да било кандидат на демократите като пише:
Тези дни за американския президент Джордж Буш се очертава дебела работа. В допитванията засега той е далеч зад вероятния си съперник Джон Кери от Демократическата партия. Важни е тази малка думичка - засега. За деня на изборите сегашния победен поход на Джон Кери не означава изобщо нищо. Тъкмо напротив много неща говорят за това, че Буш вечерта на 2 ноември ще стои в позата на победител. Спрямо всички съперници Буш има най-добрия усет за рефлексите на избирателите.
И Вецларер Нойе Цайтунг не вижда шанс за кандидата на демократите. Какво пише Любекер Нахрихтен?
Паралелът изглежда почти зловещ. Отново един Джордж Буш изглежда непобедим след една война в Ирак и отново той е заплашен да му се изплъзне от пръстите едно считано за сигурно преизбиране. Изненадващото настъпление на нехаризматичния Джон Кери показва едно, а именно, че съмнителната победа на Джордж Буш в края на 2000-а година съвсем не е забравена особено сред демократите и техните избиратели. Честта трябва да бъде възстановена и затова при тях разума надделява над инстинкта. Техният кандидат трябваше да бъде Хауърд Дийн, който в периода преди изборите така гневно напомни на партията и на страната, че в една демокрация човек може да напада правителството и да сочи алтернативи. Разумът обаче избира Кери, защото той наистина може да бъде опасен за Буш.
Такъв е анализа на Любекер Нахрихтен. Тази сутрин ще завършим прегледа на коментарните колони на германските вестници с мнението за изборите във вторник на вестник Фрайе Пресе, издаван в Кемниц, град с хилядолетна история, който няколко десетилетия носи името на Карл Маркс. Фрайе Пресе пише:
Девет месеца обаче са дълго време и Кери още далеч не е постигнал мечтата си. Въпреки това обаче с показното спокойствие в Белия дом трябва да е свършено. Буш отдавна вече не е извън всяка критика. Президентът дава достатъчно възможности за атаки и те засягат не само неговата иракска политика, от която вече много американци са разочаровани. Гледа се с подозрения също и на скоростта с която превърна в рекорден дефицит значителните излишъци в бюджета, оставени му от неговия предшественик Бил Клинтън. Буш обаче ще направи всичко за да не последва стъпките на баща си, комуто беше отказан втори мандат.
Особено място сред коментарите заемат редовете посветени на предварителните избори в СЩ в редиците на демократическата партия за избиране съперник на президента Буш на изборите през ноември. Сенаторът Джон Кери спечели предварителните избори във вторник в 5 от 7 щата. Ето какво пише в тази връзка Пфорцхаймер Цайтунг:
Триумфът на Кери се дължи на неговата избираемост, на респекта, с който се ползва и сред републиканците. Сенаторът познава политическия бизнес и тъкмо в дебатите по войната в Ирак се изявява като обоснован критик на правителството. Само че всички преимущества не може да прикрият действителната причина за успеха на Кери, а тя е моментната слабост на американския президент. Доверието в Буш страда, защото явно преднамереният повод за войната ще бъде разследван, условията в следвоенен Ирак клонят към фиаско, бюджетният дефицит се повишава главозамайващо, а дикономическият подем досега не е осигурил работни места. В обратен силогизъм това означава, че ако процъфтяващата икономика осигури благоденствие и работа и ако президентът може да спечели точки и по въпросите, свързани с Ирак, съперник едва ли ще има някакви шансове срещу Буш, дори и ако се казва Джон Кери.
Това е оценката на Пфорцхаймер Цайтунг, а и Вецларер Нойе Цайтунг споделя мнението за безперспективността пред който и да било кандидат на демократите като пише:
Тези дни за американския президент Джордж Буш се очертава дебела работа. В допитванията засега той е далеч зад вероятния си съперник Джон Кери от Демократическата партия. Важни е тази малка думичка - засега. За деня на изборите сегашния победен поход на Джон Кери не означава изобщо нищо. Тъкмо напротив много неща говорят за това, че Буш вечерта на 2 ноември ще стои в позата на победител. Спрямо всички съперници Буш има най-добрия усет за рефлексите на избирателите.
И Вецларер Нойе Цайтунг не вижда шанс за кандидата на демократите. Какво пише Любекер Нахрихтен?
Паралелът изглежда почти зловещ. Отново един Джордж Буш изглежда непобедим след една война в Ирак и отново той е заплашен да му се изплъзне от пръстите едно считано за сигурно преизбиране. Изненадващото настъпление на нехаризматичния Джон Кери показва едно, а именно, че съмнителната победа на Джордж Буш в края на 2000-а година съвсем не е забравена особено сред демократите и техните избиратели. Честта трябва да бъде възстановена и затова при тях разума надделява над инстинкта. Техният кандидат трябваше да бъде Хауърд Дийн, който в периода преди изборите така гневно напомни на партията и на страната, че в една демокрация човек може да напада правителството и да сочи алтернативи. Разумът обаче избира Кери, защото той наистина може да бъде опасен за Буш.
Такъв е анализа на Любекер Нахрихтен. Тази сутрин ще завършим прегледа на коментарните колони на германските вестници с мнението за изборите във вторник на вестник Фрайе Пресе, издаван в Кемниц, град с хилядолетна история, който няколко десетилетия носи името на Карл Маркс. Фрайе Пресе пише:
Девет месеца обаче са дълго време и Кери още далеч не е постигнал мечтата си. Въпреки това обаче с показното спокойствие в Белия дом трябва да е свършено. Буш отдавна вече не е извън всяка критика. Президентът дава достатъчно възможности за атаки и те засягат не само неговата иракска политика, от която вече много американци са разочаровани. Гледа се с подозрения също и на скоростта с която превърна в рекорден дефицит значителните излишъци в бюджета, оставени му от неговия предшественик Бил Клинтън. Буш обаче ще направи всичко за да не последва стъпките на баща си, комуто беше отказан втори мандат.
Реклама