Преглед на германския печат - 5.11.2004

Икономическият всекидневник Ханделсблат обяснява по следния начин успеха на Джордж Уокър Буш:

Три стратегически предимства донесоха победата на Буш. Първо: след 11 септември той успя да се наложи като президент, който се бори срещу терора, а мнозина американци сметнаха, че сигурността им ще бъде по-добре гарантирана, ако във времена на криза не сменят шефа. Второ: моралният поход на Буш за консервативните ценности на семейството (например категоричната му позиция срещу абортите) се натъкна на огромен отглас. Гражданите на обширни райони в Средния Запад са освен това на мнение, че хомосексуалните бракове трябва да се забранят по Конституция – точно такова е положението в Охайо, където изборът до последния момент висеше на косъм. И трето: Буш разполага с един коз, който мнозина европейци не могат да оценят – много граждани на САЩ смятат тексасеца за симпатичен, дори когато отхвърлят политическия му курс.

И още един коментар от Ханделсблат, свързан с изборната победа на Джордж Уокър Буш и трансатлантическото сътрудничество:

Европа има над какво да помисли. Преди президентските избори в САЩ мнозина еворпейци се надяваха, че бушизмът е просто досаден епизод в американската история. Обаче изнендаващо категоричната победа на Буш показва, че американците са станали по-консервативни, докато мнозинството европейци все още държат на либералните си нагласи. Ето защо за Европа и за Америка сега е особено важно да си припомнят своите общи интереси. И едните, и другите искат мир в Близкия Изток. И едните и другите се нуждаят от трайни успехи в борбата срещу терора и от общ дневен ред, който обединява силите им и да потушава конфликтите. Тези цели обаче все още са в бъдещето.

Консервативният Ди Велт коментира по следния начин вчерашната вътрешнополитическа тема номер едно в Германия:

Намерението на финансовия министър Ханс Айхел да отмени 3 октомври като неработен ден предизвиква такова негодувание, че човек се чуди на кое да се ядосва по-напред. Дали на безгрижието, с което правителството се отнася към символичната дата на националния празник или на опита по този начин да се отклони вниманието от другите позиции в пакета икономии, чрез който Айхел се опитва да спаси бюджета си?

Либералният Зюддойче Цайтунг също е против предложението на Айхел и го коментира с голяма доза сарказъм:

Рожден ден се празнува на рожденния ден, Коледа – на 24 декември, а 3 октомври на 3 октомври. На този ден през 1990 година ГДР се присъедини към ФРГ, този ден беше обявен за национален празник. И всеки, който се опитва да го откачи от датата и да го премести в най-близката неделя, съсипва самия празник. Та нали и французите не празнуват щурма на Бастилията в първата неделя след 14 юли? Онзи, който разпокъсва историята си, явно не държи особено на нея. Ако наистина трябва да се ръководим единствено от голата икономическа полза, то тогава нека министърът на финансите внесе в Бундестага следния ”Закон за централизиране на празниците”: ”За интензивиране и концентриране на националната и религиозната памет както и за насърчаване на икономиката и растежа всички германски празници се обединяват в един на първата неделя от май.”