Преглед на германския печат - 8. ноември

Днес германските всекидневници коментират най-вече перспективата на Турция да бъде приета в ЕС на фона на все още нерешения проблем с Кипър. Сред вътрешните теми, които привличат най-често вниманието на коментатори и колумнисти, е демографската прогноза за Германия, дискусиите около промените в закона за архивите на източногерманската ДС Щази, плановете за по-висок акциз върху алкохола. Най-напред за доклада на Еврокомисията за Турция, който беше тема във вчерашния разговор между канцлерката Ангела Меркел и финландския премиер Матти Вахтанен, председателстващ в момента ЕС. Генерал-Анцайгер от Бон пише:

“Упреците на Брюксел към Анкара са сериозни и с голяма тежест. Но тъкмо това е необходимо днес на турския министър-председател Ердоган: едно почти официално свидетелство, че той лично се опъва на Запада. Защото Ердоган иска да бъде преизбран догодина. По същата причина и Брюксел е наясно, че с кандидатката край Босфора трябва да се преговаря хем твърдо, за да бъдат успокоени скептиците в собствените редици. Хем пък не бива да се стига до последния ход: да се хлопне вратата под носа на турците. Понеже този ход би подсилил позициите именно на онези, които и без това имат прекалено много власт в страната си: военните. Тъй че ЕС с еднаква сила критикува Ердоган и се нуждае от него.

Коментира Генерал-Анцайгер от Бон. Нюрнбергер Нахрихтен по същата тема поставя по-различен акцент:

В турското общество расте огорчението от европейците. Ислямистите се огорчени, защото очакват от ЕС да упражни по-силен натиск върху кемалисткото, с други думи – светското, военно – ръководство на страната. Самите военни пък, които защитават национализма, са ядосани на европейците, задето си позволяват да се бъркат във вътрешните работи на държавата.

Това беше коментар в Нюрнбергер Нахрихтен, който визира и разногласията между Брюксел и Анкара на тема Кипър. За тези разногласия пише и Висбаденер Курир:

Дори само спорната тема Кипър притежава потенциала изцяло да провали преговорите. Никой не бива и да помисля, че една държава от ЕС може да забрани на друга достъпа до своите пристанища. От правителството на Ердоган зависи да се присъедини в срок към митническия съюз, най-малкото поради това, че в противен случай Република Кипър може да блокира приемането на Турция със своето вето. Засега обаче турската страна сякаш гледа на преговорите като на някакъв обикновен търговски пазарлък.

Това е мнението на коментатора във Висбаденер Курир. За ЕС, но по друг повод, става дума в публикация на Ландсхутер Цайтунг: плановете за повишаване на акциза върху алкохола. Авторът на коментара е разгневен:

Ние в Германия ще трябва да плащаме повече за една каса бира само защото националното данъчно законодателство в други страни принуждава хората да прескачат границата, за да се запасят с алкохол? Това звучи като лош виц. Брюкселските бюрократи непрекъснато си измислят нови и нови глупости. Кога най-после ще бъде озаптено регулационното усърдие на Еврокомисията? Уж все се говори за принципа на субдисидиарността, но на практика от него няма и следа.

Това беше критиката на Ландсухетр Цайтунг срещу опитите националното законодателство да бъде променено заради брюкселското. И накрая Франкфуртер Алгемайне Цайтунг, който по повод срещата на високо равнище за световния климат призовава да се преосмисли отказът от атомната енергия в Германия:

Министърът на околната среда Габриел ни залъгва с уж реалистичната перспектива, че през 2050 година емисията на газове в промишлените страни щяла да бъде снижена с 60 до 80%. Но Агенцията по енергетиката смята, че без ядрена енергия това е невъзможно. Все повече по-големи или по-малки страни планират строежа на нови АЕЦ – поради политически, икономически или екологични причини. На срещата на Г8 през лятото германската канцлерка Ангела Меркел, която заради коалиционния си партньор е ангажирана с решението на предходното правителство за постепенно спиране на АЕЦ, изпадна в ролята на аутсайдер. Противниците на атомната енергетика в Германия очакваха, че това смело решение ще бъде положителен сигнал за целия свят, но не стана така. Идеята и занапред ще продължава да губи привлекателност, колкото повече светът се тревожи за климата.

Коментар във Франкфуртер Алгемайне Цайтунг.