Преглед на германския печат

Днес германските всекидневници коментират най-вече няколко вътрешни теми, които обаче по аналогия са интересни и за България: настъплението на ултрадесните популисти и проблемите на Телеком. В началото избираме един международен коментар от Зюддойче Цайтунг. Според автора, руският президент Владимир Путин търси дълготрайно и дългосрочно сближаване със Запада:

Путин иска да влезе в СТО, въпреки че на първо време това носи повече тежести, отколкото предимства за Русия. Обяснението е едно: президентът гледа да сближи страната си със Запада и смята, че истинската пазарна икономика е единственият шанс за бъдещето. Такъв извод навярно звучи изненадващо за мнозина. Но с влизането в СТО Путин все пак дава ясен сигнал, че търси сближаване с ЕС и САЩ. Последиците от тази стъпка тепърва ще се проявяват – дори дълго след като мандатът на Путин отдавна е изтекъл.

Прогнозира Зюддойче Цайтунг. По повод конгреса на неонацистката Националдемократическа партия и статистиката за растящия брой десноекстремистки насилия в Германия коментаторите обръщат внимание на антисемитизма и ксенфобията, на популистката реторика и добрата базисна работа на тази партия – явления, познати в България от опита на Атака и Волен Сидеров. Меркише Алгемайне коментира:

Надигащата се отново дискусия дали пък да не бъде забранена НПД не води до никъде. С обикновена забрана няма да се премахне манталитетът, който се проявява чрез членството в тази партия. Антисемитът си остава антисемит, а ксенофобът – ксенофоб. Парламентарните успехи на партии като НПД са точен сеизмограф за стабилността или сътресенията на нашата модерна държавност. Очевидно е крайно време да се гледа по-внимателно какво става в обществото, вместо да се налагат забрани, които успокояват съвестта.

Коментира Меркише Алгемайне. На същото мнение е и Мителбайерише Цайтунг:

Срещу насилията на десните екстремисти в дългосрочна перспектива помага само неуморната политическа работа, просветата в най-разнообразни форми. Както и демократичната съпротива на гражданското общество. На Националдемократическата партия не бива да се дава обществено пространство. Опитът от редица региони в Източна Германия показва, че десните екстремисти се наместват там, където, държавата, партиите, сдруженията и църквата са им оставили празни пространства.

Пише Мителбайерише Цайтунг. По същата тема в Нойе Вестфелише четем:

Политиците не престават да говорят как щели да спрат продължаващото настъпление на кафявите орди. Ето, че и сега се повдига въпросът за забраната на НПД. Но ако подобно искане отново се провали пред Конституционния съд както през 2003 година, тогава ултрадесните направо ще триумфират. Ето защо най-ефективното лекарство срещу десния радикализъм може да дойде само от центъра на обществото. Тъкмо тук обаче липсва куражът, цари дезинтересираност и дори нещо повече: според последните проучвания вече всеки пети германец смята, че евреите имат прекалено голямо влияние. Подобни позиции ясно показват, че радикално-десните възгледи вече не са периферно явление.

Коментира Нойе Вестфелише. Сега към темата за кризата на германския Телеком, който непрекъснато губи клиенти и чрез смяна на шефа в момента се опитва да изплува на повърхността. Франкфуртер Алгемайне Цайтунг коментира:

Шефът на Телеком реагира твърде късно на острата конкурентна борба в Германия. Докато конкурентите му привличаха клиенти с атрактивни пакети, включващи както телефониране, така и достъп до интернет и предлагаха ниски цени за мобилни телекомуникации, Телеком затъна в борби за власт между отделните си звена. Рене Оберман, новият ръководител на най-големия европейски телеком, поема тежко наследство.

И накрая по същата тема Кьолнер Щаданцайгер:

Пита се дали новият шеф на Телеком Рене Оберман ще успее да спре ерозията на мрежите за стационарно телефониране. Масовото бягство към мобилните оператори едва ли може да бъде спряно, то дори е желано от правителството и от регулиращия орган. Та нали от самото начало целта беше да се разбие монополът на Телеком и да се либерализира пазарът.

Коментар в Кьолнер Щаданцайгер