1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Преглед на германския печат

14 август 2006

Най-много коментари в пресата днес предизвиква дискусията за участието или неучаститието на германските въоръжени сили – Бундесвера – в международните сили в Ливан. Оживено се коментират и късните признания на писателя нобелист Гюнтер Грас за есесовското му минало.

https://p.dw.com/p/Au9a

Ето какво пише всекидневникът “Пфорцхаймер Цайтунг” за участието или неучастието на Бундесвера в контингента на ООН в Ливан:

“За Германия на карта е заложено нито повече, нито по-малко от изпращането на войски в едно от най-опасните огнища на конфликти в света. А и гражданската власт е, като оставим встрани историческите обременености, неподготвена за подобни бойни действия. От Хиндукуш до Конго войската не разполага нито със заповеди, нито с оборудване, за да демонстрира нещо повече от присъствие. Ето защо Бундесверът би трябвало и в Близкия изток да даде от себе си онова, което практикува от десетилетия: да помага при възстановяването и да допринася за стабилизирането на мира.”

По същата тема – “Щутгартер Цайтунг”:

“Най-късно след атентатите от 11-ти септември 2001 знаем, че терористите не познават граници във всяко едно отношение. Сега световната общност има възможност да демонстрира в горещата и символична точка “Близък изток”, колко важни за нея са международното право, демокрацията и свободата. Гаранции за успех няма никакви. Но си струва всеки да даде своя принос. В това число и Германия.”

Вестник “Френкишер Таг” от гр. Бамберг:

“Председателят на ГСДП, който във външнополитическо отношение е още с жълто около човката, Курт Бек, иска да изпрати Бундесвера в Близкия изток, а по този начин и във възможна конфронтация с израелски войници. Ако работата не беше толкова сериозна, трябваше да се смеем на наивността на толкова опитен политик. Може и да е вярно, че израелският премиер ехуд Олмерт едва ли не покани германските въоръжени сили да участват. Но какво ще стане ако се стигне до конфликт? Призраците от миналото тутакси биха се появили. Германските войници би трябвало да избягват конфронтацията на всяка цена. А какъв ефект, какво доверие би могло да предизвика това? Шефът на ХСС Едмунд Щойбер е напълно прав: по този въпрос други са на ход”.

Ето и две коментарни мнения за позакъснелите самопризнания на Гюнтер Грас за участие във войските СС на 17-годишна възраст. Първо на вестник “Нордкурийр” от гр. Нойбранденбург:

“Има май само една логично обяснение, защо писателят със слабост към коварната аргументация сега разкри болното място от биографията си: с Нобеловата награда той постигна всичко, което човек може да постигне в тази професия. И винаги литературната му работа е била използвана от самия него като непоклатими платформа за страстните му пледоарии против прекратяването на заниманията с нацистката история, против изтласкването й на втори план. Сега той се надява на снизхождение, каквото той самият никога не е проявявал спрямо други. Това изглежда е нещо като старчески инат на някогашния непоколебим изборен застъпник на СДП.”

И накрая – също по темата Гюнтер Грас – откъс от коментара на “Франфуртер Алгем. Цайтунг”:

“Вероятно в ушите му още звъни казаното от самия него за изтласкването на германското минало, непримиримостта, с която призоваваше другите, да застанат с лице към собствената история. След като самият изпълнява тези искания след толкова много години, той винаги ще да е бил наясно с трудността на подобна стъпка. Импулсът, да изкажеш нещо след десетилетия, следва своя собствена динамика, изтласкваща разсъжденията за последствията и непоносимостта. Остава обаче известна обърканост, дали пък този импулс не е твърде закъснял у човек, формулирал толкова висши морални изисквания”.