Преглед на германския печат

“Зюддойче цайтунг” от Мюнхен се спира на срещата между ръководствата на възможните бъдещи коалиционни партньори от ХДС/ХСС и СвДП:

“Цялата история беше предизборен трик. Заради нищо друго не се събраха в Берлин ръководствата на ХДС/ХСС и на Свободните демократи на т.н. си “двойна среща на върха”. Предвиждаше се пи-ар-шоу за ново правителство. Собствените хора никога не са криели и даже не са се и опитвали да създадат впечатлението, че става дума за сериозни разговори. Дори и обикновено неприбягващата към ирония пред обществеността Ангела Меркел се поприсмя на твърде лековатия характер на мероприятието.”

По-същата тема – вестникът на левицата в Берлин “Нойес Дойчланд” /бившият централен партиен орган в ГДР/:

“Покерът е май понастоящем любимата игра на политиците в Германия. Завчера посрещнатото с много ликуване възклицание на канцлера: “Можем да успеем!”, вчера пък – доведената от Меркел, Щойбер и Вестервеле до кулминационна точка на срещата на върха увереност в скорошната изборна победа. Нека си пзинаем, че това вече трудно се понася, а ще продължи още над две седмици. Досаждат ни сутрин рано по пътя към работа или съответно към службата за безработните с физиономиите си на уличните плакати, гърмят през целия ден от всички високоговорители, махат ни от интернет-страници, а понякога и лично из пешеходните зони. И когато уморени късно вечер прещракваме телевизионните канали, изведнъж върхушката на политическата гилдия се настанява в хола ни, проглушава ни ушите с бръщолевенията си и временно искат да ни включат в покер-каретата си в играта за властта. За нищо по-малко не става дума, но и за нищо повече”.

“Франкфуртер алгемайне цайтунг” за урагана “Катрина” в САЩ:

“Естествено възниква въпросът, дали властите се реагирали достатъчно бързо, дали подготовката е била достатъчна, дали гражданската защита и спасителите са функционирали както трябва. Ала не само заради силата на урагана е необходима предпазливост при боравенето с политически използваемите отговори на тези въпроси; отразяват се също така американският федерализъм и обществените, и социалните особености на американските южни щати. Президентът Буш няма да определя по новому президентството си и да си скроява роля като спасител от бедствия. Ала както той така и Конгресът на САЩ няма да могат да избегнат задължението, да преразпределят приоритетите си по новому заради чудовищната финнасова нужда, връхлитаща сега федералните и щатските власти. Последствията биха могли да окажат влияние в широк диапазон – от енергетиката та чак до Ирак...”

“Нюрнбергер цайтунг” за трагедията в Беслан преди година:

“Все по-гръмогласните протести на “майките от Беслан”, които най-сетне искат да узнаят истината за смъртта на децата си, принудиха сега, една година по-късно, Путин да се срещне с тях. Това обаче не означава в никакъв случай, че руският президент осъзнава някаква своя вина. По-скоро принудената готовност на господаря на Кремъл да разговаря с майките на убитите деца, навежда по-скоро на извода, че по повод на тъжната годишнина той се опасява от наплив на международните медии и съответно анти-реклама, която и се опитва да предотврати.”