Преглед на германския печат

В днешните германски вестници преобладават коментарите за оповестеното вчера решение на Федералния конституционен съд в Карлсруе, съгласно което предсрочните парламентарни избори в Германия на 18-ти септември са съобразени с основния закон.

“Мителбайерише цайтунг” от гр. Регенсбург пише следното:

“Конституционните съдии м Карлсруе вчера дадоха зелен семафор за вече летящияг с пълна пара из страната експрес на предизборната борба. На 18-ти септември ще има предсрочни избори за 16-тия Германски Бундестаг. Това съдебно решение се очакваше предвид на мощния политически натиск от всички лагери. Въпреки това решението не е непротиворечиво. Конституционният съд би следвало в бъдеще по възможност да внимава, за да не се утвърди впечатлението, че палатата в Карлсруе е само слугиня, която само получава заповеди от политиците”.

“Аахенер цайтунг” коментира така:

“Понеже неистинският вот за доверието, предизвикан от Шрьодер, надали е особено подходящ като образец за бъдещи кризисни ситуации, сега е време, да се предостави на парламента правото да се саморазпуска. С оглед на опита от Ваймарската република обаче бариерите би трябвало да се направят, колкото е възможно по-високи. Тази възможност би била удачна, ако за нея се изисква съгласието на три четвърти от депутатите в парламента. Защото в противен случай големите партии биха могли да решават сами с квалифицирано мнозинство от две трети, а малките биха останали изолирани. Бундестагът обаче не се нуждае от нищо друго така, както се нуждае от ясен и юридически безупречен регламент.”

Вестник “Франкфуртер Рундшау”:

Онова, което преди 22 години бе одобрено със съпротива и с уговорката, че е крайно изключение, бе удостоено на 25-ти август 2005 год. с високата чест на конституционно-съдебното решение. Разпускането на Бундестага чрез неистински вот на доверие, непредвидено в подобен вид от основния закон, се превръща в резонен изход от политическата криза. Дали истинска или мнима, кой да направи разлика, във всеки случай не КС. Може и да е вярно, че писменото решение ще предложи повече информация за границите на тази форма за прекратяване на законодателен период, на което бе придадено голяма тежест през 1983 год. Вчера обаче не се чу нищо за опасността от злоупотреба. За сметка на това обаче много се говори за преценката на канцлера. Решението укрепва силовата позиция на правителствения ръководител за сметка на парламента. То издига канцлерската демокрация, каквато от времената на Аденауер съществуваше само фактически, в ранга на конституционна повеля. По този начин се размества равновесието на силите.”

Ето накрая на днешния преглед на германския печат и мнението на коментатора на вестник “Офенбах пост”:

“Де факто ФКС всъщност разреши на Бундестага да се саморазпуска, макар и това му право да може да се налага само посредством изкривена аргументация. Достатъчно е само канцлерът да поддържа твърдението, че е изгубил мнозинството си и ако президентът се съгласи с него, защото и той, както впрочем и съдът, трудно може отвън да оцени реалното положение на нещата, се провеждат предсрочни избори. Разбира се, юридически това са представя с красиви завранкулки. Можеше ли съдът в Карлсруе да вземе по-различно решение? Както би казало радио Ереван: “по принцип – да, но тогава вредите и загубите може би щяха да са още по-големи и то не само финансовите от предизборната борба. Разбира се, дали демокрацията излезе победителка от този конфликт, е май твърде съмнително.”