Преглед на германския печат

Всекидневникът “Саарбрюкер цайтунг” се спира на дискусията около телевизионния дуел Меркел-Шрьодер:

“Очевидно федералният канцлер Шрьодер продължава упорито да се придържа към схващането, че съперничката му Меркел може да се обори най-лесно в пряк словесен дуел на откритата ТВ-сцена. Реакцията от страна на ХДС/ХСС води към логичното предположение, че така се гледа на въпроса и в лагера на Меркел. Но даже и да беше така: спорът около телевизионния дуел или даже два диспута е точно толкова важен, колкото вратовръзката на Шрьодер или фризурата на Меркел. Всъщност нацията изобщо не се нуждае от телевизионни постановки, защото актьорските умения на матадорите са до болка познати.
А някакъви съдържателни новости по-скоро не могат да се очакват от предварително заучените реплики на словесния двубой. Във всеки случай телегеничността на на кандидатите не позволява изводи за способностите им да управляват. Само това обаче е важно. По-интересен би бил по-скоро диспут между екс-приятелите Шрьодер и Лафонтен, с водещ Михаел Фрийдман. Ала от подобно телевизионно лакомство май ще трябва да се откажем.”

По същата тема – вестник “Райнпфалц” от гр. Лудвигсхафен:

“Както изглежда дори и съветниците й нямат доверие в уменията на Меркел. Още когато миналата седмица тя командирова като свой пратеник във Вашингтон Волфганг Шойбле, беше трудно да се приеме обосновката “прекалена заетост”. В действителност тя се боеше от снимки редом с президента на САЩ Джордж Уокър Буш, които биха могли да й навредят по време на предизборната борба. Очевидно нашепвачите на ухо на Меркел изпитват и страх, че в телевизионен спор лидерката на опозицията разполага с малко програмни аргументи, които да противопостави на федералния канцлер Герхард Шрьодер. Който още си спомня иказването на Меркел по време на дебата за вота на доверие, може да разбере, че тя изпитва ужас от пряката конфронтация с Шрьодер. Тя обаче би могла да я спечели, именно защото от нея не се очаква много.”

“Райн-Цайтунг”, излизащ в гр. Кобленц – за Оскар Лафонтен:

“Истински ядосващото на целия този спектакъл около личността на Лафонтен е, че германският партиен пейзаж действително се нуждае от алтернатива спрямо изгубилата характерния си профил ГСДП, че има нужда от партия на трудещите се, която да представлява интересите на онези, които не са облагодателствани от социалния късмет. Това би било важно за политическия климат в страната ни, защото би намалило големия брой на неучастващите в изборите. А това, от което Германия не се нуждае, е Оскар Лафонтен.”

Ето накрая и откъс от един външнополитически коментар – на “Меркише Одерцайтунг” за ООН и подкрепящите терора държави:

“Умерени са досега успехите в борбата срещу първопричините на терора. Когато САЩ нападнаха Афганистан през есента на 2001-ва, за да свалят режима на талибаните и да отнемат оперативната база на Ал Кайда, с тази намеса бе свързана надеждата за разрушаване на терористичната мрежа. Всъщност обаче ордите на бин Ладен последваха искането на шефа си да изграждат по целия свят клетки на джихада: на Филипините, в Чечения, из мюсюлманските общности в Европа и Америка. Не са прекъснати и притоците на финнасови средства, преминаващи много често през съмнителни фондации, напр. в Саудитска Арабия. А и все още има държави, които или от политически сметки /като Иран/ или пък поради вътрешно-политическа слабост /като Пакистан/ не преследват енергично терористите. Санкциите помагат само тогава, когато се налагат наистина.”