Преглед на германския печат

Под заглавие: “Все по-малко работни места на пълно работно време в Германия: рушат се основите” есенският всекидневник ВАЦ пише следното в уводния си коментар:

“”Има много цифри, които си струва да се разтълкуват. Цифрата на безработните за медец май 2005-та не е сред тях. 4 милиона и 800 хиляди – наистина по-малко в сравнение с април, благодарение на сезона,но същевременно толкова много както никога през този месец предишни години. Не е вярно, че нищо не се променя на трудовия пазар. Променят се много неща, но за съжаление по-малко към по-добре, а повече към по-зле. Първо малкото добри вести: започва да дава ефект съсредоточаването на усилията върху по-младите безработни. При тях намаляването надхвърля обичайното пролетно оживление на пазара. Лошите числа обаче са от Федералната статистическа служба, откъдето става ясно, че броят на безработните намалява, но всъщност това се дължи на намаляването броя на работните места на пълно работно време. Броят на безработните е намалял за сметка на много работещи ограничено или развиващи частен бизнес. През март е имало само още 26 милиона и 100 хиляди души плащащи пълни социални осигуровки. Т.е. от есента на 2004-та по този начин окончателно са изгубени нови половин милион работни места на пълно работно време.”

Вестник “Хайлбронер Щиме” се спира на концепциите на германския ХДС:

“Колкото бляскав беше изборът на Ангела Меркел като кандидатка на ХДС/ХСС за канцлерството, толкова бледа беше тя досега откъм съдържание. Шефката на ХДС възнамерява да намали подоходния данък и дори се обвързва с конкретни цифри. И обещава честна предизборна борба. Два пъти браво, му се иска на човек да извика. Ала, ах, кой да финансира данъчното облекчение? Това е още неизвестно и на ХДС/ХСС. Неколцина политици от ХДС бодро издигнаха искането за повишаване на ДДС, други пък го отхвърлят, а трети само увъртат. Избирателите искат яснота. След първия т.н. К-въпрос /за канцлерската кандидатура/, сега ХДС/ХСС са изправени пред втория и много по-труден: също с “к” – за концепциите”.

Всекидневникът “Франкфуртер рундшау” за новия кабинет в Париж:

“Почти като ирония на историята изглежда, че с двойното ръководство начело на политическата сцена застават не други, а онези двама мъже, които при цялата си различност олицетворяват много точно политическия елит на Франция, наказан от електората в неделя. А на левицата, която се гордее и си приписва заслугата за отрицателния вот на референдума, сигурно като червен плащ й действа обстоятелството, че в лицето на Саркози в кабинета се завръща най-либералният, най-англофилският и най-дружелюбно настроеният към капитала представител на десницата. Това е последното кралско войнство, което Ширак успя да мобилизира. Ако и то се провали, от буржоазния лагер за години напред ще останат само развалини.”

Ето накрая и откъс от коментара на Ландесцайтунг от гр. Люнебург за присъдата срещу Ходорковски в Москва:

“Вчера за виновен бе признат не само бившия шеф на Юкос Михаил Ходорковски. “Виновна” е и присъдата за руската държава. Виновна в следването на едно все още вслушващо се внимателно в началството правосъдие. Виновна в разделение на властите, съществуващо само във вид на “Потемкиновско село”. В Москва се вихри битка между две групи олигарси: между спечелилите от приватизацията от ерата на Елцин и бившите униформени фирмени босове от ерата на Путин. Бившияг офицер от КГБ Путин е на страната на онези, които искат да осигурят на Кремъл контрола над ключовите индустрии. Извършеното с псевдо-юридически средства де факто ново одържавяване на Юкос нямаше да започне без неговото съгласие.”