1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Преглед на германския печат

11 април 2005

По повод откриването на Хановерския панаир се състоя среща между канцлера Герхард Шрьодер и руския президент Владимир Путин. “Франкфуртер рундшау” пише:

https://p.dw.com/p/AuKb

Няма и дума: ако не се оставим да бъдем заслепени от излъчването на бизнес-партньорите, в Хановер отново се видя моралната сива зона на руската политика на Берлин. В икономическо отношение нещата вървят с пълна пара – и то не само в сферата на енергетиката. Но до какво конкретно води политиката на канцлера под мотото “промяна чрез търговия”? В украйнската си политика Путин, също и с оглед на своите търговски интереси, склони да възприеме един по-цивилизован тон. Относно войната в Чечения се водят в най-добрия случай вяли разговори, вместо смели импулси за Кавказ. Хановер отново предложи възможност на Путин да се покаже като неопетнен партньор, какъвто той не е. Корупция, държавен произвол, насилствено потискане на движенията за автономия: ето това би бил един реалистичен дневен ред за политическо подсигуряване на икономическото сътрудничество.

“Зюддойче цайтунг” насочва вниманието към най-актуалната линия на германската дипломация в момента:

Естествено поддържането на добри отношения с Русия и Китай не се диктува единствено от стремежа на Шрьодер да издейства постоянно място на Германия в Съвета за сигурност на ООН като си осигури подкрепата на тези две страни. Но този стремеж играе съществена роля – и засега Шрьодер не е дал да се разбере къде вижда границата на готовността си за отстъпки. Що се отнася до Москва и Пекин, те вдигат мизата все повече и бавят преговорите в Ню Йорк. От друга страна Берлин не подхожда много разумно по този въпрос с оглед на отношенията със САЩ. Германското правителство изобщо не изглежда притеснено от факта, че Вашингтон не е намерил досега нито една топла дума за амбициите на Берлин. Нещо повече: на американската помощ се гледа дори с нежелание, защото тя можела да застраши подкрепата от настроените критично към Америка страни от Третия свят.

Поглед към Близкия Изток и срещата Буш-Шарон.

В “Остзее цайтунг” четем:

Шарон победи Арафат. Той прекърши палестинската интифада. Сега обаче израелският правителствен ръководител трябва да се справи с още по-голямо предизвикателство – той трябва да осъществи на практика предвиденото за лятото премахване на израелските селища от Ивицата Газа, въпреки съпротивата на заселниците, на религиозната десница и в собствения си лагер. Без подкрепата, парите и гаранциите на САЩ Шарон няма да може да постигне нищо. Със своя проект Шарон се оказа изложен на обстрел от различни посоки, макар милиони израелци да подкрепят премахването на селищата в името на мира. Буш е най-благосклонният към Израел американски президент досега. Но същевременно той иска изглежда да помогне и на палестинците да се сдобият със собствена независима държава. Затова Буш подкрепя плана на Шарон за премахването на селищата. Но той ще трябва да каже “не” на намеренията на Израел да изгради 3500 нови жилища в арабския източен Йерусалим. Това е сигурна рецепта за радикализирането и на най-флегматичните палестинци.

И накрая гледната точка по темата на ФАЦ:

Щеше да бъде може би по-добре, ако Буш и Шарон се бяха срещнали по-рано. В момента положението в Близкия Изток отново се изостря след седмиците на относително спокойствие. Неизяснената смърт на три палестински момчета отново налива вода в мелницата на радикалите от Хамас. Същевременно расте съпротивата на еврейските заселници, които са против премахването дори на едно-единствено селище от окупираните територии. Избухването на трета палестинска интифада би погребало всички надежди в Близкия Изток – и то за десетилетия напред.