Преглед на германския печат

Във връзка със заплануваните съкращения на няколко хиляди работни места в Дойче банк Франкфуртер алгемайне цайтунг пише следното:

”След отшумяването на преиграното възмощение на професионалните политици, на които това им е работата остават обаче няколко оправдани въпроса: колко трябва да започне да печели Дойче банк, та да не се стига до уволнения? В дебата за печалбите на банката се отразява несигурността относно правилното съотношение между пазарна икономика и социална политика в глобализирания свят. Всеки знае, че в работни места се инвестира само, когато има печалби. А всички данъкоплатци усещат, че социалните удръжки за германската социална държава надхвърлят възможностите на хората. Дилемата проличава от една актуална цифра в социалния бюджет: Германия харчи годишно по 8416 евро на глава от населението за социални придобивки, но само част от тях пристигат при получателите им. Къде остават останалите пари?”

Всекидневникът Райн-Некар цайтунг продължава да разчепква футболния скандал в Германия:

”Футболните съдии от рода на Хойзер са дребни фигурки, попаднали в ноктите на тото-мафията и сега вкарани в месомелачката. Макар и измамата да е с дълголетна история, тя разрушава душата на футболната игра, защото вследствие на манипулациите от страна на рефери или играчи спортът губи очарованието си от ”случайния резултат”, а той може да се продава, докато тази неизвестност на резултатите не бива подлагана на съмнение възоснова на ”човешкия фактор”. Там където обаче се мами, всяка среща със съмнителен изход сега изпада под подозрение. Германският футболен съюз като организатор на световното първенство 2006 може само да се надява на сега започналото самопречистване и на милостта на късата памет на феновете.”

Вестник Кобургер Тагеблат за реформите в Германия и председателя на ГСДП Франц Мюнтеферинг:

”Коалицията е притисната до стената. Всъщност датата на изборите през 2006-та изкушава към натискане на спирачката за реформите, за де се спестят някои неща на електората. А тези неща не са малко: все по-спешно необходима става реформата в осигуровките за гледане на старини, спорът по двата варианта на здравната осигуровка – общогражданска или глобална сума на глава – е още неразрешен, а следващата криза на пенсионните каси вече се задава заради нарастващата средна продължителност на живота. Шрьодер и Мюнтеферинг неуморно повтарят, че реформите щели да продължават, но остават крайно неконкретни. Поне председателят на ГСДП сега оповести предстоящ конкретен дебат за пенсионната възраст. Храбро, но близко до ума. От три седмици насам самият Мюнтеферинг е наясно с въпроса, какво означава да се работи на над 65-годишна възраст.”

Ето накрая и откъс от коментара на берлинския социалистически всекидневник ”Нойес Дойчланд” за визитите на Кондълийза Райс в Европа:

”Докато Лондон, Париж и Берлин се стремят със средствата на диалога да избегнат студената война с Техеран, суперсилата не се отклонява от заплахата си с гореща такава, в случай че Иран не се подчини безусловно в спора по атомната програма. И разногласията по евентуалното вдигане на оръжейното ембарго на ЕС срещу Китай не можаха да бъдат преодоляни, даже не и с любимия партньор Тони Блеър. С поглед към Ирак и Близкия изток САЩ наистина издигат искане за повече финансово и материално участие на европейците, но очевидно не искат да изпуснат от собствените си ръце политическия жезъл".