Преглед на германския печат

По първата тема – пазара на труда в Германия социалистическият ”Нойес Дойчланд” пише следното:

"Ще си позволим да кажем, че онова, което бе демонстрирано вчера беше върха на игнорантността, цинизма, междупартийните караници, глупостта. Ала може би и няма способности за нещо повече, след изкачването на един връх, от който винаги е бил изпитван страх. Пет милиона безработни. При все това е уместно опасението, че федералното правителство е планирало скандала. И без това след социалните реформи тази игра с цифрите щеше да е в крайна сметка по силите дори на осмокласник, ощетен от проучването ПИЗА. А правителства, които искат да останат на власт, пресметят по по-различен начин. Ако изчисленията от Нюрнберг в скоро време се променят с една идейка към по-добре, така гласят тънките сметки, то привидният успех на червено-зелените управляващи могат много изгодно да се изтъргуват срещу електорат през есента на 2006-та година. Ето защо /министърът на икономиката/ Клемент тръби: ”никаква паника!” и съветва да се преодолее ”вцепенението от шока”. Та не знае ли той, че срещу шоковите състояние се борят с вдигане краката на високо? Знае, разбира се и го спазва!"

По същата тема – дюселдорфският всекидневник "Ханделсблат":

”Най-голямата реформа на трудовия пазар от съществуването на Федералната република стартира с рекорд. 5 милиона и 37 хиляди души са били безработните през януари, това е почти броят на всички трудоспособни в Източна Германия. Човек би следвало да си поммисли, че това е достатъчно обезпокоително, за да се събуди страната и да бъдат вкарани в центъра на вниманието при политическите действия неразрешените проблеми на претоварените социални системи, държавните финанси и свръхрегулираното трудово право. Вместо това обаче канцлерът предписа за останалата част от мандата си политика на доброто самочувствие. Главният му реформатор се подчини и се превърна в ”директор по банкетите". Като търговски пътник, продаващ оптимизъм Клевенс напоследък оповестява, че най-големият проблем на Германия били многото черногледци. А броят на безработните бил преди всичко ефект от новата статистика. По този начин Клемент стърва на наклонената плоскост на заклинанията. Кога ако не сега му е времето за неудобната истина: че сме едва в началото на много сериозни промени?""

Към следващата основна коментарна тема днес: словото на федералния президент Хорст Кьолер пред израелския парламент. Първо всекидневникът "Мителбайрише цайтунг” от гр. Регенсбург:

"В Германия е налице ново самочувствие, включващо отговорността за вината, тегнеща върху германците. Федералният президент Хорст Кьолер застава зад тази позиция, която среща и международен респект, както и в Израел, както пролича сега при официалната му визита. Никой не изисква германците да ходят в дрипите на покаяните грешници. Макар и да имаше протести, че вчера Кьолер държа словото си в Кнесета на немски, мнозинството израелци умеят да диференцират и знаят, че демократична Германия е надежден партньор на застрашената им в Близкия изток страна. Кьолер се изрази недвусмислено: ”германия носи морална отговорност за Израел."

И накрая – откъс от коментара на авторитетния консервативен ФАЦ:

”Кьолер дори се осмели да говори за гордостта на германските граждани от държавата им, без обаче да пропусне да наблегне върху основната тема на президентството си: мащабната нужда от реформи в германското общество. И показването на слабостите на Германия е също в състояние да намалява страховете".