Преглед на германския печат

”Проблемът е, че при научното клониране биват убивани ембриони. Застъпниците хвърлят на блюдото на везните обещания за лечение. По техните думи ”тези струпвания от клетки” служат на напредъка на медицината и могат да помогнат за лекуването един ден на болести като тази на Алцхаймер или на Паркинсон. За противниците обаче при това се заражда човешки живот за да бъде после унищожен. Те се опасяват и експлоатация на жените, защото са необходими голямо количество яйцеклетки. В националния съвет по етика, органът въведен от федералния канцлер, се сблъскват тези два светогледа. Съветът по етика разисква спорните въпроси тайно и разултатите се публикуват после. Само че тази най-важна дискусия не бива да се води при закрити врата. Обществеността трябва да участва в процеса, защото все пак въпроса дали ембрионът е човек или пък предмет, всеки един от нас и представата за човек в обществото.”

Такова е мнението на Райнпфалц, а Кьолнер щаданцайгер не се побоява да вземе страна в спора и пише:

”Аргументите на застъпниците на клонирането общо страдат от недостатъка, че са формулирани в условно наклонение. Засега все още е само хипотеза дали с научните изследвания над ембриони някога ще могат да бъдат лекувани болни хора, да се възпроизвеждат тъкани и органи-заместители. Това наистина може да се промени. Само че учени и политици трябва по-честно да кажат, какво е положението на нещата. Те събуждат надежди у болните, които няма да могат да се изпълнят в обозримото бъдеще. В Германия водещият учен Ханс Шьолер от град Мюнстер работи над една техника на клониране, която избягва зачеването на човешки ембриони. Така ще се избегнат най-големите етични подводни скали. Това ще бъде най-правилното заключително изречение в една тежка дискусия.”

Освен Кьолнер щаданцайгер също и Щутгартер Цайтунг обръща внимание на възможностите на учените, но от друга перспектива:

”Малко странно е, че в актуалните дебати почти никаква роля не играе това, което казват учените за терапевтичното клониране. Терапевтичното клониране служи за това да се придобият щамови клетки с наследствената маса на даден пациент. Ползата обаче е малка, а деформациите са чести. Тогава човек може да се усъмни, че процесът е годен да даде тласък на етическата дискусия. Щамови клетки по принцип могат да се придобият и по друг начин, например от ембриони, които са останали излишни след изкуствено оплождане. Същинският етически конфликт се крие в научното ползване на ембрионите.”

Столичният вестник Берлинер Цайтунг също така заема позиция във връзка с клонирането на човешки ембриони като пише следното:

”Етичните принципи на едно общество като този, че достойнството на човек е ненакърнимо и затова ембрионите не бива да се ползват като суровина или склад за резервни органи, подобни принципи не могат да се ориентират по това докъде е стигнала в момента науката и колко силно е икономическата конкуренция по света. Те засягат самооценката на обществото и представата му за хората и затова не подлежат на преговори по настроение. По същата причина те не могат да се ориентират по това, какво е законно и възприето в други държави. Всяко общество има правото и дори задължението да взема собствени решения по въпроси като живота и смъртта и да въвежда правила.”