Преглед на германския печат
20 юли 2004�тските изказвания на християн-демократа Хоман, който беше изключен от партията.
Eто първо какво пише в тази връзка издаваният в град Касел Хесише Нидерзексише Алгемайне:
”Също и главният прокурор на Франкфурт констатира антисемитски тенденции, но поради висшето благо на свободата на мненията се дистанцира от предявяване на обвинение. Това беше юридическата страна на аферата. Политическото й измерение обаче отива по-дълбоко. За да запази доверието ХДС ще трябва да очертае по-тесни граници. Може да се предполага, че това няма да се приеме леко от християндемократите във федералната провинция Хесен. Там има силно национал-консервативно крило, където някои членове вероятно симпатизират на Хоман и неговите възгледи. В крайна сметка той можа да произнесе речта си на 3 октомври без никакви протести. Хоман се вижда като борец в духа на времето и ще продължи да се съди. При това не е така важно дали той ще загуби отново, а дали ще продължи да бъде уважаван политически.”
Такава е оценката на Хесише Нидерзексише Алгемайне, а Лайпцигер Фолксщиме коментира:
”Председателката на ХДС Ангела Меркел може да си отдъхне. Изключването на Мартин Хоман от хесенския съюз потвърждава нейното решение. Тя се погрижи за това още в средата на ноември –след известно колебание и без твърде задълбочено съгласуване с хесенския ръщоводител Роланд Кох. Хоман беше изключен от парламентарната фракция на ХДС в Бундестага. Ако хесенският съюз беше взел друго решение, това щеше да е плесница за партийната ръководителка, но и не само за нея. Защото, който напуска територията на конституцията няма какво да търси в една демократична партия. А явно Мартин Хоман не е променил своя странен светоглед. Който говори за еврейте като за ”народ-извършител”, който свързва еврейството с ”болшевисткото движение” и по този начин си служи с националсоциалистически клишета, дава възможност да се забележат поне антисемитски тенденции. Политическата хигиена забранява те да се търпят дори подмолно.”
А ето и как Щутнгартер Нахрихтен сумира аферата Хоман:
”Тъй като Хоман е симптом, неговият случай далеч не бива да мине в архив. Не кой да е, а междувременно миналия в запаса бригаден генерал Гюнцел беше начело на онези, които го похвалиха за смелите му думи и дори го честваха като германски патриот. Изглежда е дошъл момента да се подложи на дебати понятието патриотизъм.”
Такъв е общия тон на коментарите по повод аферата свързана с името на бившия депутат от ХДС в Бундестага Мартин Хоман. Смелостта на екзекутираните на днешния ден преди 60 години съзаклятници, опитали се да избавят света и родината си от Адолф Хитлер привлича вниманието на редица коментатори. Някои се спират на героичната личност на Клаус Шенк Граф фон Щауфенберг, повечето обаче визират общо атентаторите:
”Атентаторите от 20 юли най-после заеха мястото в историята, което им се полага – пише Нойе Райн, Нойе Рур Цайтунг. – 60 години след деянието, извършено от смелост и гняв една новообединена Германия признава делото на тези мъже, които се опитаха да премахнат диктатурата въпреки войнската си клетва. Демократична, официална Германия почита героите на съпротивата. Благодарност и уважение към консервативните съзаклятници, които искаха жестокия нацистки райх да бъде последван от една друга, мирна Германия, макар и не въз основа на волята на народа. Щауфенберг, Тресков, Вицлебен и другите не искаха демокрация, но те пожертваха живота си за родината, за Германия, защото обичаха страната си с една чужда за нас страст.”