Преглед на германския печат

От днешните германски всекидневници сме подбрали двете най-коментирани външнополитически теми: как Лондон и Вашингтон реагират на скандала с изтезанията в Ирак и как Европа трябва да реагира на трайната криза в Чечения.

Коментаторът на Ханделсблат от Дюселдорф смята, че президентът на САЩ Буш трябва активно да се намеси в случая с изтезанията в Ирак:

”Думите не са достатъчни, трябва да се видят кадрите”, каза Ръмсфелд пред Конгреса. Но военното и политическото ръководство на САЩ не може толкова лесно да се освободи от отговорност. Който е искал да знае истината – можел е да я научи най-късно в края на февруари от съответния доклад. Той съдържа и първите улики, че срещу затворници са били използвани изтезания, за да се изтръгнат признания. Скандалът вече не може да приключи само с бързо осъждане на виновните. Кой е издавал заповедите за систематическите нарушения на човешките права? Кой е знаел за тази практика и я е толерирал? Тези въпроси вече не могат да останат навън, пред вратата на Белия дом. Сега е ред на президента.”

Зюддойче Цайтунг се връща към един психологически портрет на британския премиер Тони Блеър отпреди година и половина, който е особено актуален на фона на случилото се в Ирак:

”Дори някогашни ментори на Блеър, като Рой Дженкинс, например, ревизират представата си за премиера и стигат до тъжни изводи. Премиерът, чийто наставник преди много години отбелязал, че ”Блеър трябва по-добре да обмисля идеите си”, имал първокласен политически темперамент, но едва второкласен интелект. Дженкинс, един от патриарсите на Великобритания, добавя още, че Блеър притежава прекалено много убеждения, особено когато става дума за света извън Великобритания. Според Дженкинс, той вижда нещата в прекалено остър контраст между Добро и Зло, между черно и бяло, и е дълбоко убеден, че след победата над Злото, Доброто неизбежно се налага. Тези думи на Рой Дженкинс са произнесени през септември 2002 година в Горната камара. Днес въпросната оценка звучи пророчески.”

Ди Велт коментира извинението на Тони Блеър заради изтезанията в Ирак:

Ето, че и Тони Блеър се извини за онова, което отделни войници от окупационните сили са сторили на иракски затворници. Той се яви едновременно и в ролята на секундант на американската администрация, макар че, от онова, което ни е известно, простъпките на британски войници са доста по-леки от извършеното в затвора Абу Граиб. Войната в Ирак очевидно все още не е изострила бдителността и съзнанието, че дори зад решетките на иракските затвори окупационните сили трябва да доказват своята почтеност и културата си – независимо от това дали затворниците са терористи или не. Извинението е хубаво нещо. Още по-хубаво е обаче от виновните да се потърси отговорност.”

Накрая Франкфуртер Рундшау с коментар за политиката на Европа по чеченската война:

”Става дума и за Русия, един тъй необходим партньор на Европа. Мълчанието на институциите, приятелството между личностите – всичко това обременява и Запада с ипотеката на Чеченската война. И федералният канцлер, и външният министър, и техните колеги от ЕС са длъжни да отправят ясни, критични и настойчиви думи – заради чеченския народ, който почти няма други застъпници, но и заради партньорството с миролюбивото мнозинство в Русия.”