Преглед на германския печат

� някъде към 8 хиляди евро. Ето първо какво пише в тази връзка издаваният в Росток Остзее цайтунг:

Естествено шефът на федералната банка е независим в своята финансова политика – той е независим от политиката, която го настани на влиятелния пост и също така от общественото мнение, което очаква от него благоприятна за икономиката парична политика. Само че някога служилият под ръководството на Ханс Айхел като финансов министър в Хесен Ернст Велтеке не е на пангара заради своята парична политика, а защото загуби чувството си за мярка в частните си и служебни разходи. Най-високо платеният държавен служител на Германия съ 350 хиляди евро годишна заплата до днес явно не намира нищо погрешно в това, че той и близката на сърцето му са се настанили в аристократичния берлински хотел Адлон зо около 8 хиляди евро. Апартаментът там струва 1700 евро – за една нощ, ако позволите да отбележим. В Германия има много семейства, които трябва да преживяват с по-малко – на месец, ако позволите да отбележим.

Така иронизира Остзее Цайтунг разходите на председателя. Този вестник обаче е издаван в Росток, където нервите на редакторите явно са закалени от своеволията на партията по времето на ГДР. По-катогерично реагира, например Щутгартер Цайтунг:

Вчера Ернст Велтеке може все още да е вярвал, че може да остане на поста си, ако доплати. Той няма да може защото стана смешен. Външната форма е едното, а въпросът за морала стига по-дълбоко. Постът на Ернст Велтеке е считан от обществеността за толкова сериозен, че е заплащан с 350 хиляди евро на година. Това е заплата по-висока от тази на федералния канцлер. Затова е въпрос на морал дали Велтеке може да остане. Тук става дума за безподобни претенции и безгранично самонадценяване. И човек трябва да не забравя, че някои хора след като се приспаднат твърдите им разходи не разполагат с толкова свободни пари на година, колкото си позволи Велтеке да си подари за прекарване на Нова година.

Това е мнението на Щутгартер Цайтунг. Влиятелният Зюддойче Цайтунг обаче акуратно напомня фактите и пише:

Аферата Велтеке с право възбужда духовете. Ернст Велтеке, председател на германската федерална банка за отпразнуване на новата 2001 година си уредил заплащането за себе си и част от семейството си на престой в берлинския хотел Адлон. За четири дни това възлезе на 7661 евро. Сметката пое Дрезднер Банк, защото и без друго имаше голямо тържество за въвеждането на еврото и искаше да демонстрира Велтеке, наред с министър на финансите Ханс Айхел като най-видните личности на партито. Само че Велтеке не беше поканен, защото е симпатичен, а защото е председател на германската федерална банка. Ако в този смисъл палблик рилейшъна на Дрезднер Банк бъде окачествен като служебно пътуване, то като на държавен служител нощувките на шефа си би трябвало да плати Федералната банка, още повече, че Велтеке е политически държавен служител. Въпреки че поради естеството на задачите си Германската федерална банка е независима институция, за нейните осем председатели, които наполовина са назначавани от правителството и наполовина от Бундесрата, както юридически, така и морално трябва да важат същите правила, както и за другите държавни служители, а именно да са неподкупни.